Техниката беше близка до промиването на мозъка и бавно започваше да работи. Натали скри на тайно място старата си самоличност и предишния си живот и се превърна в Лейла. Тя не знаеше фамилното си име; нейната легенда щеше да ѝ бъде разказана най-накрая, след като бъдат положени правилните основи и издигната сградата. На думи и дела тя стана по-благочестива, изглеждаше все повече като мюсюлманка. Вечер, когато тичаше по прашните селски пътища, покриваше ръцете и краката си. И винаги когато преподавателите ѝ говореха за Палестина или исляма, тя носеше хиджаб. Експериментира с няколко различни начина за завързването му, но се спря на прост метод с две безопасни игли, който скриваше цялата ѝ коса. Смяташе, че и така изглежда хубава, но не ѝ харесваше, че по този начин насочваше вниманието върху носа и устата си. Частичен воал пред лицето щеше да реши проблема, ала той се разминаваше с профила на Лейла. А тя беше образована жена, лекар, разпъната между Изтока и Запада, между настоящето и миналото. И ходеше по опънато въже между Дома на исляма и Дома на войната, онази част на света, където вярата все още не доминираше. Лейла беше объркана. Тя бе впечатлително момиче.
Изкара курс за начинаещи по бойни изкуства, но не ѝ преподаваха нищо за оръжия, защото познанията за тях също се разминаваха с профила на Лейла. След като изминаха три седмици, откакто бе пристигнала във фермата, я облякоха от глава до пети като мюсюлманка и я заведоха на добре охранявана разходка в Тайбе — най-големия арабски град в така наречения Триъгълник. След това посети Рамала, седалището на Палестинската автономия на Западния бряг. А няколко дни по-късно, в един топъл петък в средата на май, тя присъства на петъчна молитвена служба в джамията „Ал Акса“ в Стария град на Йерусалим. Беше напрегнат ден — израелците забраниха на млади мъже да се качват на Храмовия хълм, — а след това имаше яростен протест. Натали за кратко бе разделена от охранителите ѝ под прикритие. Накрая те я извлякоха, задавени от сълзотворен газ, на задната седалка на кола и я върнаха бързо във фермата.
— Това как те накара да се почувстваш? — попита я Габриел същата вечер, докато се разхождаха на хладина из долината. Натали вече не правеше кросове, защото тичането също не съответстваше на профила на Лейла.
— Гневна съм — призна тя без колебание.
— На кого?
— На израелците, разбира се.
— Добре — доволно кимна той. — Затова го направих.
— Кое?
— Провокирах демонстрация в Стария град заради теб.
— Ти ли го направи?
— Повярвай ми, Натали, наистина не беше чак толкова трудно.
На следващия ден той не дойде в Нахалал, не се появи и през петте дни след това. Чак по-късно Натали щеше да научи, че е бил в Париж и Аман, за да подготви въвеждането ѝ на терен. Това бе черна оперативна работа, призна ѝ той, след като най-сетне се върна във фермата. Беше по пладне в един топъл и ветровит четвъртък, докато Натали се запознаваше с някои от уникалните функции на новия ѝ мобилен телефон. Каза ѝ, че ще направят още едно пътуване, само двамата, и я накара да се облече като Лейла. Тя избра зелен хиджаб с бродирани ръбове и бяла блуза, която скриваше формата на гърдите и ханша ѝ. А под дългите ѝ панталони се виждаха само стъпалата ѝ. Обувките ѝ бяха „Бруно Мали“. Изглежда, Лейла имаше слабост към италианските обувки.
— Къде ще ходим?
— На север — беше всичко, което ѝ каза.
— Без охрана ли?
— Не и днес — отвърна той. — Днес съм свободен.
Колата беше доста обикновен корейски седан, който той караше много бързо и с нехарактерна необузданост.
— Май се забавляваш? — отбеляза Натали.
— Отдавна не съм сядал зад волана. Светът изглежда различен от задната седалка на брониран джип.
— Как?
— Боя се, че това е строго секретно.
— Но нали сега съм една от вас.
— Не съвсем — каза Габриел. — Но скоро ще бъдеш.
Това бяха последните му думи за следващите няколко минути. Натали си сложи модни слънчеви очила и се загледа в плъзгащата се покрай прозореца потъмнена версия на Акра. На няколко километра на север беше Лохамей ха Гетаот — кибуц, основан от оцелели след въстанието във Варшавското гето. Представляваше подредена малка фермерска общност, със спретнати къщи, зелени морави и прави улици, обградени с кипариси. Гледката, при която мъж, очевидно израелец, караше кола, в която единственият пътник бе забрадена жена, накара погледите да се обърнат с леко любопитство.