— Какво е това? — попита Натали, като посочи към бяла конична структура, издигаща се над покривите на кибуца.
— Нарича се „Яд Лайелед“. Мемориал на децата, убити в холокоста. — В гласа му имаше странна отчужденост. — Но не затова сме тук. Доведох те, за да видим нещо далеч по-важно.
— Какво?
— Домът ти.
Той стигна до търговски център на северния край на кибуца и спря колата в отдалечен ъгъл на паркинга.
— Колко е очарователен — възкликна Натали.
— Тук не е жилището ти. — Той посочи към парче некултивирана земя между паркинга и магистрала 4. — Домът ти е ето там, Лейла. Бил е откраднат от евреите.
Той слезе от колата, без да каже нищо повече, и поведе Натали през изоставен път към поле, обрасло с бурени и репеи, пълно със счупени варовикови блокове.
— Добре дошла в Сумайрия, Лейла. — Той я погледна в очите. — Произнеси го, моля те. Изречи го, все едно това е най-красивата дума, която си чувала. Кажи го, все едно е името на майка ти.
— Сумайрия — повтори тя.
— Много добре. — Габриел се обърна и се загледа в движението по магистралата. — През май 1948 година тук живеели осемстотин души, всичките мюсюлмани. — Посочи към арките на древния, прилично запазен акведукт, който минаваше по края на поле със соя. — Това било тяхно. По съоръжението течала вода от изворите и напоявала полетата, които раждали най-сладките пъпеши и банани в Галилея. Погребвали мъртвите си там — добави той и посочи с ръка наляво. — И се молели на Аллах тук, в джамията. — Сложи ръка върху руините на вход с арка. — Това са били предците ти, Лейла. Ето това си ти.
— Корените ми стигат отвъд раждането на времето — изрецитира тя.
— Чела си Даруиш. — Той навлезе още повече сред плевелите и руините, по-близо до магистралата. Когато заговори пак, трябваше да повиши глас, за да може да се чува от бучащия трафик. — Домът ти е бил тук. Предците ти се казвали Хадауи. Това е и твоето име. Ти си Лейла Хадауи. Родена си във Франция, получила си образование във Франция, там и практикуваш медицина. Ала винаги когато някой те пита откъде си, отговаряш, че си от Сумайрия.
— Какво се е случило тук?
— Ал Накба се е случила. Операция „Бен Ами“ се е случила. — Той погледна към нея през рамо. — Инструкторите споменаха ли ти за „Бен Ами“?
— Това е операция, проведена от „Хагана“11 през пролетта на 1948 година, за подсигуряване на крайбрежния път между Акра и ливанската граница и подготовка на Западна Галилея за предстояща инвазия на редовната арабска армия.
— Ционистите лъжат! — рязко възрази той. — „Бен Ами“ е имала една-единствена цел: да завземе арабските села в Западна Галилея и да прати техните обитатели в изгнание.
— Това ли е истината?
— Няма значение. Лейла вярва в това. Тя друго не знае. Виждаш ли, Лейла, твоят дядо — Дауд Хадауи, е бил тук в нощта, когато конвой на ционистките сили от „Хагана“ се задал по шосето от Акра. Жителите на Сумайрия били чули какво се случвало в другите села, завладени от евреите, затова веднага побягнали. Само неколцина останали, но повечето отишли в Ливан, където чакали арабската армия да си върне Палестина от евреите. А когато арабската армия била разгромена, селяните от Сумайрия станали бежанци, изгнаници. Семейство Хадауи живяло в Айн ал Хилуе, най-големия палестински бежански лагер в Ливан. Открита канализация, кирпичени постройки… Било адът на земята.
Габриел я поведе покрай руините на малките къщи, които били взривени от „Хагана“ след падането на Сумайрия, и спря до една овощна градина.
— Принадлежала е на хората от Сумайрия. Сега е собственост на кибуца. Преди много години им било трудно да докарат вода през напоителните тръби. Появил се обаче един арабин, който говорел малко иврит, и търпеливо им обяснил как да го направят. Хората от кибуца били поразени и го попитали откъде знае как да накара водата да тече. И знаеш ли какво им обяснил той?
— Казал им, че овощната градина е била негова.
— Не, Лейла, това е била твоята градина.
Габриел потъна в мълчание. Чуваше се само вятърът в бурените и свистенето на колите по шосето. Той се взираше в порутената къща, в останките от зидовете ѝ, пръснати в краката му. Това бяха руините на един живот, на един народ. Изглеждаше гневен, но Натали не можеше да определи дали беше наистина, или се преструваше заради Лейла.
11
Еврейска паравоенна организация в Палестина, съществувала от 1920 до 1948 г., по време на Британския мандат в Палестина. Тя е основата на съвременната израелска армия. — Б.пр.