Бяха ѝ дали списък с уебстраници през последните ѝ дни във фермата в Нахалал, която колкото и да опитваше, сега не можеше да си спомни. Някои от сайтовете бяха във видимата мрежа; други бяха мрачни канали на тъмната мрежа. Всички се занимаваха с въпроси, свързани с исляма и джихадизма. Четеше блогове, отбиваше се в чатстаи на мюсюлмански жени, слушаше проповеди на свещеници екстремисти и гледаше видеозаписи, които никой — нито вярващ, нито атеист — не биваше да гледа. Атентати, обезглавявания, изгаряния, разпъвания на кръст: просто един кървав ден от живота на ИДИЛ. Лейла не смяташе, че изображенията са неприемливи, но няколко от тях пратиха свикналата да гледа кръв Натали на бегом към банята, за да си изповръща червата. Използваше приложение, популярно сред джихадистите, което ѝ позволяваше да броди по виртуалния халифат, без да я проследят. Наричаше себе си Майка Зиад. Това бе нейният псевдоним, бойното ѝ име.
На д-р Хадауи не ѝ отне много време да привлече вниманието. Не страдаше от недостиг на виртуални ухажори. Жена от Хамбург имаше братовчед на възраст за женене. Египетски духовник се заговори надълго и нашироко с нея по темата вероотстъпничество. А един особено агресивен блогър почука на виртуалната ѝ врата, докато тя гледаше обезглавяването на пленен християнин. Той бе вербовчик на ИДИЛ. Помоли я да замине за Сирия, за да помогне за изграждането на халифата.
С УДОВОЛСТВИЕ — написа Лейла, — НО РАБОТАТА МИ Е ТУК, ВЪВ ФРАНЦИЯ. ГРИЖА СЕ ЗА НАШИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ В ЗЕМЯТА НА КУФАР13. РОДИТЕЛИТЕ МИ ИМАТ НУЖДА ОТ МЕН.
ЛЕКАР ЛИ СИ?
ДА.
ИМАМЕ НУЖДА ОТ ЛЕКАРИ В ХАЛИФАТА. КАКТО И ОТ ЖЕНИ.
Размяната на реплики ѝ подейства като електричество, усети лекота в пръстите си, зрението ѝ се замъгли и кожата ѝ пламна от желание. Тя не я докладва; нямаше нужда. Те следяха компютъра и телефона ѝ. Наблюдаваха и нея. Понякога ги виждаше на улицата в Обервийе — сипаничавия здравеняк, който бе провел последния ѝ разпит на еврейска земя, мъжа с лицето, което лесно се забравяше, човека с очи на глетчер… Не им обръщаше внимание, както я бяха учили, а просто си вършеше работата. Грижеше се за пациентите, клюкарстваше с жените от жилищните комплекси, извръщаше благочестиво очи в присъствието на момчета и млади мъже, а вечер, когато останеше сама в апартамента си, обикаляше чатстаите на дома на радикалния ислям, скрита зад предпазния софтуер и неясния си псевдоним. Тя беше черна вдовица, бомба със закъснител.
Приблизително трийсет километра разделяха предградието Обервийе от село Серенкур, но това бяха два различни свята. В Серенкур нямаше халал14 пазар и джамия, нито високи жилищни блокове, пълни с имигранти от враждебни земи, а френският бе единственият език, който се чуваше по тесните улици или в кръчмата до старата каменна църква на селския площад. Това бе идеализираната представа на чужденците за Франция — страната, каквато беше някога и която вече я нямаше.
До селото в речна долина, пълна с изрядни ферми и поддържани гори, се намираше шато Тревил. Скрито от любопитни очи зад четириметрови стени, то разполагаше с отопляван басейн, два червени тенис корта, четиринайсет богато декорирани спални и градина от 130 декара, из която всеки, който имаше желание, можеше да обикаля. Интендантството на Службата, което се занимаваше с придобиването и поддържането на обезопасени имоти, беше в добри, макар и напълно измамни отношения със собственика на замъка. Договорът — шест месеца с опция за продължаване — бе подписан с бърза размяна на факсове и превод на няколко хиляди добре замаскирани евро. Екипът се нанесе в същия ден, в който д-р Лейла Хадауи се настани в скромния си малък апартамент в Обервийе. Повечето останаха колкото да си хвърлят багажа и веднага поеха за работата на терен.
Бяха провеждали много операции във Франция преди това, дори и в спокойното село Серенкур, но никога със знанието и одобрението на френските служби за сигурност. Предполагаха, че ГДВС непрекъснато им наднича през рамото и ги подслушва, затова се държаха подобаващо. В замъка говореха окастрена версия на иврит, ползвана от Службата, която не можеше да се разбере от обикновен преводач. А по улиците на Обервийе, където държаха под око Натали, правеха всичко възможно да не издават семейни тайни на френските си съюзници, които също я наблюдаваха. Русо взе апартамент точно срещу Натали, в който непрекъснато се въртяха екипи от по един израелец и няколко французи. Отначало атмосферата в апартамента беше хладна. Но постепенно, след като двата отбора се опознаха, настроението стана по-топло. За добро или за зло, те водеха заедно тази битка. Всички минали грехове бяха простени. И помирението диктуваше новия дневен ред.
14
Термин, който обозначава всичко позволено от ислямските закони (араб.). Обратното на харам. — Б.пр.