Единственият член на екипа, който никога не ходеше на наблюдение или по улиците на Обервийе, беше неговият основател и пътеводна звезда. Движенията му бяха непредсказуеми: един ден бе в Париж, на другия в Брюксел или Лондон; отскачаше до Аман, когато се налагаше да се консултира с Фарид Баракат; озоваваше се в Йерусалим, когато имаше нужда да се види с жена си и децата си. Винаги когато се вмъкваше в шато Тревил, той седеше до късно с Ели Лавон, най-стария му приятел на света, неговия брат по оръжие от операция „Божи гняв“, и преглеждаше докладите от наблюденията за притеснителни знаци. Натали бе неговият шедьовър. Той я беше вербувал, беше я обучил и след това окачил в галерията на религиозната лудост, за да я забележат чудовищата. Периодът на разглеждане приближаваше своя край. Следваше продажбата. Търгът обаче щеше да бъде нагласен, защото Габриел нямаше намерение да я продава на никого другиго, освен на Саладин.
Така се случи, че точно два месеца след като клиника „Жак Ширак“ отвори врати, Габриел се озова в кабинета на Пол Русо на Рю дьо Гренел. И докато махаше с ръце, за да разнесе поредния залп от тютюнев дим, обяви, че първата фаза на операцията е приключила. Беше време да задействат агента си. Според правилата на френско-израелското оперативно споразумение, решението за следващия етап трябваше да е съвместно. Но агентът бе на Габриел и затова решението беше и негово. Той прекара тази нощ в тайната квартира в Серенкур в компанията на екипа си и на сутринта, с Михаил до себе си и Ели Лавон зад гърба му, се качи на влака на Гар дю Нор и пое към Брюксел. Русо не направи опит да ги проследи. Това бе част от операцията, за която не искаше да знае. Сега работата щеше да загрубее.
24.
Улица „Ломбар“, Брюксел
По време на едно от многобройните си посещения в централата на разузнаването в Аман Габриел се бе снабдил с няколко преносими харддрайва. На тях беше съдържанието на лаптопа на Джалал Насер, източено при връщанията му в Йордания или по време на тайните влизания в апартамента му в Бетнъл Грийн, Източен Лондон. Йорданското разузнаване не бе намерило нищо подозрително — в контактите му нямаше познати джихадисти, нито джихадистки сайтове в историята на браузъра му, — ала Фарид Баракат се бе съгласил да остави Службата също да ги погледне. На киберкопоите от булевард „Цар Саул“ им трябваше по-малко от час, за да намерят хитра задна вратичка в безобидно изглеждащо приложение за игри. Тя водеше към сложно криптиран склад на информация, пълен с имена, числа, имейл адреси и снимки, включително няколко от Центъра „Вайнберг“ в Париж. Имаше дори кадър, на който се виждаше как Хана излиза от апартамента си на Рю Паве. Габриел съобщи внимателно новината на Фарид, за да не нарани огромното его на своя безценен партньор.
— Понякога — каза Габриел — е добре да погледнат и други очи.
— Или умно еврейче с докторска степен от „Калтек“ — допълни Фарид.
— Това също.
Сред имената, които се набиваха на очи в тази скрита находка, бе това на Набил Ауад. Беше роден в град Ирбид, Северна Йордания, а напоследък живееше в квартал Моленбек в Брюксел. Разделен от елегантния град с индустриален канал, Моленбек някога бил населен с валонци католици и фламандци протестанти, които работели в многобройните фабрики и складове. Фабриките вече бяха само спомен, както и предишните обитатели на квартала. Сега той беше мюсюлманско село със сто хиляди жители, където по пет пъти на ден се чуваше призив за молитва от двайсет и две различни джамии. Набил Ауад живееше на „Рансфор“, тясна уличка с терасирани запуснати тухлени къщи от XIX век, които бяха превърнати в претъпкани жилищни кооперации. Работеше почасово в копирна фирма в центъра на Брюксел, но като много млади мъже, които живееха в Моленбек, основното му занимание бе радикалният ислям. За службите за сигурност Моленбек бе познат като джихадистката столица на Европа.
Кварталът не беше подходящо място за човек с изискан вкус като Фарид Баракат. Нито хотелът за шейсет евро на нощ на улица „Ломбар“, където той се срещна с Габриел. Беше се облякъл по-скромно за случая — италиански блейзър, гълъбовосиви панталони, риза с френски маншети, без вратовръзка. След като го пуснаха в тясната стаичка на третия етаж, той се загледа в електрическия чайник, сякаш никога не бе виждал подобно нещо. Габриел го напълни с вода от мивката в банята и отиде при Фарид до прозореца. Точно срещу хотела, на приземния етаж на съвременна седеметажна офис сграда, се намираше „ХТС Принтиране и копиране“.