А те бяха инсталирани и в ергенския му апартамент на Чилтън Стрийт. Гледаха го как яде, как спи, как се моли, надничаха тихо през рамото му с любопитството на деца, докато стоеше до късно през нощта пред компютъра си. Имаше два еднакви лаптопа: единият беше свързан с интернет, а другият нямаше връзка, или поне така той си мислеше. Не ставаше веднага ясно дали общува с елементи от мрежата на Саладин. Джалал Насер беше отдаден на джихада, ала онлайн беше образцов жител на Великобритания и лоялен поданик на кралство Йордания.
Екипите се питаха дали вече бе разбрал за флашката в тайника до електрическия стълб в пасторалния квартал на Брюксел Дилбек? И знаеше ли, че мъжът, който я беше оставил, вече бе в Йордания и се грижеше за тежко болния си баща? А дали внезапното му заминаване, след като беше оставил съобщението, не му се струваше малко странно и притеснително? Габриел беше сигурен, че е така. И доказателството за това, според него, беше, че куриер още не беше се появил до тайника. Настроението на Габриел ставаше все по-мрачно с всеки изминал час. Той бродеше из многобройните стаи на шато Тревил, разхождаше се по алеите в градината, преглеждаше докладите от наблюденията. Но основно се взираше в монитора, в изображението на бетонния електрически стълб, издигащ се над буйния храст, а това вероятно беше най-противният образ в историята на една горда служба.
В късния следобед на третия ден бурята, наводнила Дилбек, се премести към северните предградия на Париж. Ели Лавон бе застигнат от нея по улиците на Обервийе и когато се върна в Тревил, беше като мокра кокошка. Габриел стоеше пред компютъра си като вкаменен. Зелените му очи обаче горяха.
— Е? — попита Лавон.
Габриел натисна няколко клавиша на клавиатурата и кликна върху иконата за пускане на записа на екрана. След няколко секунди размазан образ на моторист премина отдясно наляво през монитора.
— Знаеш ли колко мотористи минаха покрай това място днес? — попита Лавон.
— Трийсет и осем — отговори Габриел. — Но само този направи това.
Той пусна пак видеото на забавен каданс и кликна за пауза. В мига, в който изображението бе замръзнало, визьорът на каската на моториста бе обърнат право към основата на електрическия стълб.
— Може нещо да му е привлякло вниманието — предположи Лавон.
— Какво например?
— Бирена кутийка с флашка вътре.
Габриел се усмихна за пръв път от три дни. Натисна няколко клавиша и на екрана отново се появи живата картина. Консерва до стълб, помисли си той. Изведнъж това стана най-красивото нещо, което бе виждал.
Видяха моториста за втори път в седем часа същата вечер и отново в осем и половина, когато сумракът потъмняваше изображението. И в двата случая той премина през екрана отляво надясно. И в двата случая при пускането на записа на забавен каданс се забелязваше как главата му едва забележимо се извръща към храста в основата на бетонния стълб. Когато се върна за трети път, отдавна се бе стъмнило и изображението бе напълно черно. Този път той спря и угаси светлините на мотора. Мордекай превключи камерата на инфрачервено наблюдение и миг по-късно Габриел и Ели Лавон видяха как жълто-червеният човешки силует бързо измъкна нещо изпод храста на улица „Керселар“.
USB флашката бе от същия модел, който бе ползвал Набил Ауад при предишните кореспонденции, с една значима разлика: платката ѝ бе свързана с проследяващо устройство, което позволяваше на екипа да наблюдава движението ѝ. От Дилбек тя отиде в центъра на Брюксел, където прекара спокойна вечер в доста приличен хотел. На сутринта от Гар дьо Миди се качи на влака „Юростар“ в 8,52 часа и до десет вече се движеше по платформите на Международната гара Сейнт Панкрас в Лондон. Яков Росман успя да снима куриера, докато минаваше през залата за пристигащи. По-късно щяха да го идентифицират като египтянин, който живееше край Еджуеър Роуд и работеше като асистент-продукция в телевизия „Ал Джазира“.
Флашката пропътува разстоянието до Източен Лондон пеша и по обед премина със завидна дискретност в други ръце на тротоара на Брик Лейн. Няколко минути по-късно в ергенския апартамент на Чилтън Стрийт тя бе включена в компютъра без връзка с интернет, или поне така мислеше собственикът му. И тогава започна ново чакане — чакането Джалал Насер, човекът на Саладин в Европа, да дойде в Париж, за да се срещне с новото си момиче.
28.
Париж
Натали го забеляза за пръв път в събота, в два и половина, докато пресичаше Люксембургската градина. В този момент осъзна, че го бе виждала и няколко пъти преди това, включително предния следобед в кафенето срещу апартамента ѝ в Обервийе. Засенчен от градинския чадър, той отпиваше от чаша бяло вино, преструвайки се на заинтригуван от окъсана книга с меки корици, и се взираше в нея без никакви задръжки. Тогава тя се смути, че изпитва интерес към нея като жена, и си тръгна от кафенето по-рано, отколкото бе възнамерявала. Сега обаче си даваше сметка, че действията ѝ са оставили положително впечатление.