На Кос трябваше да чакат цял час за следващия ферибот до турското пристанище Бодрум. Този път плаването бе по-кратко, като и от двете страни на границата имаше строг паспортен контрол. Миранда даде на Натали белгийски паспорт и я накара да скрие френския дълбоко в багажа си. Снимката в белгийския документ беше на трийсет и няколко годишна жена от марокански произход. Тъмна коса, тъмни очи, приликата не беше пълна, но достатъчна.
— Коя е тя? — попита Натали.
— Това си ти — отговори Миранда.
Изглежда, че и гръцкият граничен полицай на Кос мислеше същото, както и турският му колега в Бодрум. Той удари печат в паспорта след кратък оглед и намръщено покани Натали да влезе в Турция. Миранда я последва след няколко секунди и двете се отправиха към препълнения паркинг, където наредени в редица таксита блестяха под изгарящото обедно слънце. Отнякъде се чу клаксон и едра ръка махна през предното стъкло на кремав мерцедес. Двете жени оставиха куфарите си в багажника и се качиха — Миранда на предната седалка, а Натали на задната. Тя отвори дамската си чанта, извади любимия си зелен хиджаб и благочестиво си го сложи. Тя беше Лейла от Сумайрия. Лейла, която обичаше Зиад. И която искаше мъст.
Противно на това, което си мислеше, Натали не бе пътувала от Санторини до Бодрум сама. Яков Росман я бе придружил в първата част от прехода; Одед — във втората. Всъщност той я бе снимал как се качва на задната седалка на мерцедеса и прати изображението на булевард „Цар Саул“ и обезопасената квартира в Серенкур.
Минути след като тръгна от пристанището, колата пое на изток по магистрала Д330, където бе наблюдавана от въздуха от израелския шпионски сателит „Офек 10“. Малко след два през нощта пристигнаха в крайграничния град Килис, където инфрачервената камера на сателита улови два силуета на жени да влизат в малка къща. Те останаха там точно два часа и дванайсет минути. След това пресякоха недобре охраняваната граница пеша, придружени от четирима мъже, и се качиха в друг автомобил в сирийския град Азаз. Той ги отведе на юг към Рака, неофициалната столица на халифата. Там, облечени с черни наметки, те влязоха в жилищен блок близо до парка „Ал Рашид“.
Тогава в Париж вече наближаваше четири сутринта. Габриел не беше мигнал, качи се в кола под наем и отиде с нея до летище „Шарл дьо Гол“, където взе полет до Вашингтон. Беше време да си поговори с Лангли и така да направи катастрофата пълна.
34.
Ен Стрийт, Джорджтаун
— Рака? Да не си се побъркал, мамка му!…
За Ейдриън Картър не беше характерно да използва нецензурни думи, особено англосаксонски вулгаризми. Беше син на епископ от Нова Англия. Смяташе ругатните за убежище на нисшите умове и онези, които ги произнасяха в негово присъствие, дори и влиятелни политици, рядко бяха канени втори път в кабинета му на седмия етаж на централата на ЦРУ в Лангли. Картър беше началник на Дирекция „Операции“ на Управлението, най-дълго останал на поста в цялата история на службата. За кратко след 11 септември царството му беше познато под името Национална тайна служба. Но новият директор, шести поред само за десет години, бе решил да му върне старото име. Така правеше Управлението, когато допуснеше грешки: сменяше имена и местеше бюра. Картър бе оставил отпечатъци по повечето от най-големите провали на ЦРУ — от неспособността да предвиди падането на Съветския съюз до обърканата разузнавателна оценка за иракските оръжия за масово поражение, — ала въпреки това беше оцелял на поста си. Той бе човекът, който знаеше прекалено много. Бе недосегаем.
Също като Пол Русо, той не приличаше на разузнавач. Със своята рошава коса, старомодни мустаци и тих глас можеше да бъде объркан с психотерапевт, който по цял ден изслушва изповеди за извънбрачни връзки и семейни лудости. Безобидната му външност и талантът му да учи езици се оказаха ценни качества както на терен, където се бе проявил блестящо в няколко мисии, така и в централата. И врагове, и съюзници имаха склонността да го подценяват — грешка, която Габриел никога не бе правил. Бе работил в близко сътрудничество с него в няколко важни операции, включително и онази, в която Хана Вайнберг бе изиграла малка роля. Ала американската ядрена сделка с Иран бе променила динамиката на отношенията им. Някога Лангли и Службата се трудеха рамо до рамо, за да саботират ядрените амбиции на Иран, а сега по условията на сделката Съединените щати се бяха заклели да бранят остатъците от атомната инфраструктура на Техеран. Габриел възнамеряваше да скъса Иран от шпионаж, за да е сигурен, че страната не нарушава точките на споразумението. И ако имаше някакви улики, че моллите все още обогатяват уран, щеше да посъветва своя премиер да предприеме военен удар. И при никакви обстоятелства нямаше да консултира това първо с добрия си приятел и съюзник Ейдриън Картър.