— Аха, дупките — промърмори Крег и поглади козята си брадичка. — Невидимите зверчета. Ужасяващо е, че в последните тридесет години почти никак не сме напреднали в тази област. Теорията на Пенроуз предсказа цял куп много вероятни явления, но като изключим диво избуяващите нови теории никакъв практически резултат не е постигнат.
— За какво си се замислил? Съзвездието Лебед е страшно далеч. Ако изпратим междузвездна ракета, ще изминат стотици години, преди да стигне дотам, ако въобще стигне…
— Не мисля за Лебед. Черни дупки може да има, трябва да има почти навсякъде. Според мен всяка звездна система трябва да има едно такова… сляпо петно. Черната дупка, сравнена дори с нашата Слънчева система, е толкова малка, колкото една топка за тенис, да речем, в Тихия океан.
— В Тихия океан няма топки за тенис, Бил. Остави на мира дупките, ще откачиш от тях. Доколкото знам…
— Върви по дяволите! — прекъсна го ядосано Крег. — Разбира се, че ще откача, след като знам, че тези черни дупки крият ключа за опознаване на цялата вселена!
— Е, добре — вдигна рамене командорът. Чувствуваше болка под мишницата си. — Тогава говори ми за тях.
Крег се взря в Джек.
— За бога, Джек, не изглеждаш кой знае колко добре! Какво ти е?
Джек го погледна с подозрение.
— Нищо ми няма — каза сурово. — Говори ми за ония дупки.
Крег вдигна рамене.
— Досега не беше проявявал кой знае какъв интерес към тях. Мисля, че знаеш каква е постановката в теорията на Пенроуз. Първата черна дупка, за чието съществуване знаем със сигурност, беше в съзвездието Лебед, Пенроуз и много други описаха космологическия процес, при който масите с рехава структура постепенно преминават в състояние на нематерийна концентрация. Масата, както ние я познаваме, просто изчезва, остава, ако мога така мъгляво да се изразя, само споменът за нея.
— Хм, да се говори за спомен за дадена маса, не е кой знае колко научно — подметна капитан Флойд.
Крег не се смути.
— Такъв „спомен за маса“ притежава толкова мощно гравитационно поле, че дори и квантите на светлината не могат да се измъкнат от него. Затова и тези дупки са невидими. Такава дупка има свой собствен „хоризонт на събития“, всъщност черната дупка трябва да съществува на съвсем различно време-пространствено ниво, но в никакъв случай на нашето. Наистина, сега знаем малко повече за гравитацията, отколкото по времето на Пенроуз. Използуваме, макар и в ограничен смисъл, антигравитационни частички, това е АГ-ефектът. Същността е, че по мое мнение — а и самият Пенроуз намекваше за това — във всяка звездна система трябва да има някъде по една черна дупка. Тъй като обаче не познаваме естеството на тези черни дупки, не можем да предскажем местоположението им, ако наис…
Крег задъхан прекъсна лекцията.
— С други думи слепец се опитва да намери оная топка за тенис, дето е в Тихия океан — отбеляза с кисело изражение командорът.
— Ами да — съгласи се Крег. — Но сигурно си спомняш за „Експлорър“ 10006?
— Аха. Автоматичният разузнавач, който се върна без никакъв резултат.
— Същият. Циркулираше в оня предполагаем сектор, в който би трябвало да бъде нашата черна дупка. За около десетина часа прекъсна всякакво предаване, след което продължи работата си. В паметта му не намерихме никакво обяснение, макар че електронната машина, имам пред вид бордовия дневник, би трябвало да отбележи прекъсването на връзката със станцията ни. Но нямаше нищо. Само… празни секции за цялото време на прекъсването. Абсолютно изтрито, разбират ли?
— Опасявам се, че не разбирам напълно къде искаш да избиеш?
— Защото не разбираш какво следва от това! В символичното си изобразяване на черните дупки Пенроуз ги беше оприличил на фуния, оста на която е едно време-сингуларитет. Ако някакъв външен обект навлезе във фунията и премине през хоризонта на събитията, той се всмуква от оста на фунията и се дезинтегрира. Сега Пенроуз има интересна идея, като твърди, че във вселената трябва да има и бели дупки, в които протича обратният процес: от едно хаотично, субматериално състояние възниква материя. Та в тези бели дупки и времето се обръща. С други думи, принципът за причинността се обръща с главата надолу… Приблизително преди една година ми хрумна идеята, че черните и белите дупки представляват някакво, нека го наречем, диалектическо единство.
— Малко ми е мъгляво — простена командорът и се попипа по гръдния кош.
— Представи си две фунии вместо една, така че по-тесните им части са свързани с тръба. Функционира като перпетуум мобиле.