— Привет — казах аз, прикривайки чувствата си. Те влязоха. С изчерпани сили казах:
— Насам, мис Трейси — и тръгнах към офиса с нея.
Между другото препречих пътя на Джони и му казах:
— Някой ден ще си одереш носа. Изчакай в предната стая.
Той ми се усмихна по обичайния начин. Изчаках всички да влязат в предната стая, затворих вратата, върнах се в офиса и доложих на Улф:
— Не знаех, че докато ме няма, сте извикал на гости цяла армия. Един тип, който ми завижда за работата, бъдещата ми съпруга и един млад приятел с хубава брада.
— А — каза Улф, — това май е Джони! Бяхме се разбрали да позвъни.
Улф изгрухтя. Погледна Роуз, затвори очи и започна да пуфти с уста.
По-късно отвори очи и каза:
— Доведи ги.
— Но… — започна Роуз, надигайки се от креслото.
— Няма нищо страшно — увери я Улф.
Не бях съвсем сигурен, че всичко е наред, но не бях аз този, който искаше черните орхидеи. Отидох и ги поканих да влязат. Джони, който се пишеше за джентълмен, направи път на Ан да мине пред него. Тя спря по средата на стаята.
— Здравейте! Как сте? — попита учтиво Улф. — Извинете ме, че не ставам. Рядко го правя. Позволете ми да ви представя: мис Роуз Лашър, мис Ан Трейси. Между другото, мис Лашър току-що ми каза, че сте мислила да се омъжите за мистър Гулд.
— Това е лъжа — каза Ан.
Тя изглеждаше ужасно. Следобед, в тази бъркотия, когато Креймър беше казал, че е извършено убийство и когато я беше разпитвал, тя беше запазила самообладание и дори не беше прежълтяла. Но сега изглеждаше изцедена. Може би затова, като влезе, отговори толкова грубо на поздрава на Улф.
— Да се омъжа за Хари Гулд? Това не е истина. Гласът й трепереше от презрение.
Роуз беше станала и цялата се тресеше. Помислих, че Улф нарочно е организирал тази среща. Изглежда, Роуз искаше да издере очите на Ан. Направих крачка към нея. Тя не помръдна. Дори не се опита да контролира гласа си.
— Вие знаете, че това не е истина! — крещеше Роуз. В гласа й се чувстваше презрението. — Хари не би се оженил за някого от вашата фамилия! Той нямаше да се ожени за дъщеря на крадец!
Ан я погледна сконфузено. Роуз побесня:
— Вие, с този вирнат нос! Защо баща ви не е в затвора? Ще ми показвате краката си като евтина курва…
— Арчи — каза остро Улф, — заведи я горе. Роуз тръгна, без дори да го чуе. В едната си ръка взех куфара й, а с другата я подхванах под ръка. Идеята, че Хари е щял да се ожени за Ан я беше обсебила. Тя дори не забеляза, че я държа под ръка. Започна да влачи крака, прехапа долната си устна и се втренчи в мен.
— Само две стъпълца — казах аз. — Знам как да ви занеса до там, така че не се съпротивлявайте. — Все още държах ръката й. — Хайде да се качваме, сестро.
Тя се подчини. Заведох я в свободната стая на моя етаж, светнах лампата и поставих куфара на стола.
Посочих с ръка:
— Десет цента за банята. Десет цента за леглото. Няма да се нуждаете…
Тя седна на леглото и започна да крещи. Слязох в кухнята и казах на Фриц:
— Има една дама в южната стая. Ще спи сама. Би ли сложил цветя и кърпи за лице, защото съм зает?
Глава седма
Тази нощ Ан спа в моето легло. Когато се върнах в офиса, Ан беше седнала на моя стол. Беше подпряла лакти на бюрото ми и закрила лицето си с ръце. Това беше любимият номер на Джони — да настани някой на стола ми. Лично той не се опитваше да го прави от много години насам. Тогава бях се върнал от някъде и го бях намерил седнал там да разглежда тетрадката ми. Бях загубил самообладание…
Фред Ъпдъграф седеше на стола до стената, а Джони — срещу бюрото на Улф. Очевидно Улф беше направил някои забележки на Джони, защото не изглеждаше толкова наперен.
— Да, сър — беше казал той с обиден тон, — но семейство Трейси живеят скромно и нямат телефон. Затова направих това, което намерих за добре.
— Бил си в семейство Трейси? Къде живеят?
— В Рич Дейл, Лонг Айланд, сър. Инструкциите ми бяха да разследвам Ан Трейси. Научих, че живее в Рич Дейл, където са разсадниците и офисите на Дийл. Знаете, че тя е работила там…
— Бях уведомен за това. Бъди кратък.
— Да, сър. Отидох в Рич Дейл и зададох няколко въпроса. Осъществих „контакт“ с една млада жена, както знаете, аз съм особено ефективен с младите жени…
— Бъди кратък! Освен това думата „контакт“ не е глагол.
— Да, сър. Последният път когато ми го казахте, реших да проверя в речника и без да искам да ви противореча, там бе написано, че „контакт“ е глагол. Преходен или непреходен.