— Не и под този покрив!
— Разбрано, сър. Научих, че бащата на мис Трейси е работил за Дийл в продължение на много години. Може би до преди година. Бил е нещо като помощник-управител. Дийл го е уволнил, защото открил, че укрива пратки.
— Укривал е пратки?
— Точно така, сър. Пратките, предназначени за имението му в Джърси, област Кулън. Трябвало е да достави двеста рододендрони и да ги изпрати на избрани клиенти на половин цена. Вместо това той е изпратил сто. Става дума за няколко хиляди долара злоупотреби.
Ан поклати глава в знак на протест.
— Мис Трейси казва, че са били само хиляда и шестстотин долара — каза Джони. — Казвам ви какво ми каза тя. Хората обикновено преувеличават. Мистър Трейси никога не е бил арестуван. Той ги е откраднал, за да плати за очен лекар. Очите на сина му не са добре. Не е могъл да си намери друга работа.
Дъщеря му е била секретарка на Дийл и все още е. Плащали са й петдесет долара на седмица. Но ми казаха, че е връщала по двадесет долара седмично за това, което е направил баща й. Тя отказва да потвърди тези факти.
Улф погледна Ан.
— Това няма значение — каза Ан и ме погледна: — Не е ли така?
— Предполагам, че не — каза Улф. — Но ако е грешка, поправете я.
— Грешка е. Вземам двадесет долара на седмица и връщам десет.
— Боже Господи, вие се нуждаете от съюз — казах аз.
Това беше философията на Фройд. Имам предвид, че подсъзнателно мислех, че тя се нуждае от съюз с мен. Затова добавих:
— Имам предвид съюз по работа. Двадесет долара на седмица!
Джони погледна раздразнено. Той беше консервативен:
— И така, имах възможност да отида в дома на семейство Трейси и да обясня в какво се е забъркала мис Трейси. Че разследването за това убийство ще доведе полицията до престъпленията на баща й, и затова, че тя и Дийл са замесени в углавно незаконно престъпление. Че ако полицията разкрие това, всички те ще отидат в затвора. Казах им, че има само един мъж, който би могъл да им помогне, който си има приказка с полицията, и че това е мистър Ниро Улф. Сметнах, че е най-добре тя да дойде с мен и да се срещне с вас веднага. Беше приблизително единадесет часа. По това време нямаше влак от Рич Дейл и взехме такси.
Джони ме изгледа така, сякаш искаше да ми каже, че не съм му равностоен противник.
— Какво е разстоянието от Рич Дейл дотук? — попита Улф.
— Дотук? О, около двадесет и пет мили.
— Колко ви взе таксито?
— Осем долара и четиридесет цента заедно с бакшиша. Моста…
— Плати си го сам.
— Но… Но, сър… Арчи често е водил хора тук с такси…
— Казах вече! Ще си платиш сам сметката! Ти не си Арчи и слава Богу! Един Арчи ми е достатъчен. Изпратих те да събираш факти, а не да водиш мис Трейси тук. Със сигурност не съм те упълномощавал да й говориш за моите връзки с полицията. Иди в кухнята… Не, не. Върви си вкъщи!
— Но, сър…
— Върви си вкъщи! И, за Бога, престани да имитираш Арчи! Никога не би могъл да заприличаш на него. Върви си!
Джони излезе.
Улф попита гостите дали желаят бира, но те поклатиха отрицателно глави. Улф си сипа една, облиза устни и се облегна.
— Тогава… започна Ан, но спря, за да прочисти гърлото си и отново продължи: — Значи казвате, че неговите заплахи са нелепи. Имате предвид, че полицията не може да арестува баща ми?
— Не мога да кажа такова нещо, мис Трейси. Полицията е непредвидима. Аз не бих могъл да предполагам нищо. — Улф отмести поглед от Ан: — А вие, мистър Ъпдъграф? Как успя мистър Киймс да ви доведе тук?
— Не ме е довел той — Фред стана от стола си. — Аз сам дойдох.
— Значи е чисто съвпадение?
Фред постави ръка на облегалката на моя стол, където все още седеше Ан:
— Защитавам мис Трейси.
— О-о! И от какво?
— От всичко — каза той галантно.
У него се забелязваше тенденция да говори твърде силно. Изглеждаше по-сериозен от всякога. Това изражение го правеше да изглежда по-млад. Дори би могъл да мине за по-малкия брат на Ан. Аз нямах възражения за това, тя да изглежда като по-голямата му сестра.
— Приятел ли сте й? — попита го Улф.
— Аз съм повече от неин приятел! — Изведнъж той почервеня като божур. — Имам предвид, че… Тя ме беше помолила да я закарам вкъщи.
— Значи сте бил у тях, когато мистър Киймс е дошъл?
— Да. Току-що бяхме пристигнали. Настоявах да стоя при нея. Мислех, че мистър Киймс лъже, че работи за вас. Не ми звучеше… Чувал съм баща ми да говори за вас. Той ви е срещал веднъж. Вероятно вие не си спомняте…
Улф скимна:
— На Изложението на Атлантическите щати. Как е той?