Улф направи подигравателна гримаса и надигна чашата си.
— Добре — казах аз, — вие сте достатъчно добър психолог, за да знаете какво означава, когато един мъж изпитва непреодолимата нужда да говори с някого за жени. Разбира се, за предпочитане е да е с някой, който му е симпатичен. Можете да си представите какво означава за мен, когато говоря за Нея на Вас! Това, което заема най-голямо място в съзнанието ми е, че този следобед я видях как си мие краката.
Улф постави чашата си на масата и каза:
— Къде я видя? Да не си ходил на кино? Идва ми наум…
— Не, сър. Не на кино. Плът, кости и кожа. Ходил ли сте някога на Изложение на цветя?
Улф затвори очи.
— Както и да е — продължих аз. — Виждал сте снимки от изложби и знаете, че големите фирми и милионерите подреждат всичко така, че да прилича на японските градини и розите в Пикарди. Тази година „Ръкър и Дийл“, които са фирма, занимаваща се с разсадници и семена, съсипаха Изложението. Имаше горски полянки, храсти, зеленина, многобройни малки цветчета и други боклуци, дръвчета с бели цветя, поточе със скалички… Един мъж и едно момиче си правеха пикник там. Стояха от 23 до 6,30 часа и от 8 до 22 часа. Беряха цветя, лежаха на тревата и четяха. В 4 часа мъжът дремеше с вестник върху лицето, а момичето бе събуло обувките и чорапите си и пляскаше с крака в поточето. Лицето и фигурата й бяха задоволително красиви, а краката й бяха абсолютно артистични. Естествено, внимаваше да не си намокри полата от падащата в поточето вода. Говоря образно, като художник…
— Пфу! Ти не можеш да нарисуваш дори…
— Не казвам, че съм художник, а че говоря като такъв. Знам какво харесвам — аранжировката на формите в хармония с композицията! Това ме поглъща. Бих искал да изуча…
— Чакай да позная. Твърде е дълга от коленете надолу.
Погледнах го втренчено.
Той посочи с пръст вестника на бюрото си:
— В „Поуст“ има нейна снимка. Името й е Ан Трейси. Работи като стенограф в офиса на „Ръкър и Дийл“. Любимото й ястие е боровинков пай и сладолед.
— Не е стенографка! — Бях станал на крака. — Тя е секретарка!
Намерих страницата в „Поуст“.
— Дяволски важна особа! Съгласен съм, че тук коленете й изглеждат малко дълги, но това е лоша снимка. Направена е от погрешен ъгъл. Имаше една по-добра във вчерашния „Таймс“, и едно заглавие…
— Видях и го прочетох.
— Тогава би трябвало да се досетите как се чувствам — седнах на стола си и продължих: — Мъжете са смешни — казах философски. — Това момиче с нейното лице, фигура и крака… Работи за У. Г. Дийл, който изглежда като жаба, въпреки че е Президент на Атлантическото Градинарско Дружество — днес се навърташе там. Кой се интересуваше или знаеше досега за нея? Кой й обръщаше внимание? Но ако я поставиш на обществено място, събуеш обувките и чорапите й, потопиш пръстите на краката й в изкуственото поточе на третия етаж на Гранд Сентръл Палас, какво ще се получи? Били Роуз ще отиде да я види! Фотографите ще се надпреварват да я снимат, а Луис Хюит ще я заведе на вечеря…
— Хюит? — Улф отвори очи и ме погледна. — Луис Хюит?
Знаех, че произнасянето на това име ще обърне бирата в стомаха му. Луис Хюит беше милионер, в чието имение в Лонг Айланд растяха черни орхидеи. Това пораждаше в Улф агония от завист.
— И така — заговорих аз, — Лу носеше двестадоларова шапка и ръкавици от кожа на газела. Беше с бастун, пред който вашият от палмово дърво изглежда като стара въдица. Видях я да излиза с него преди около час — точно преди да си тръгна. На лявото й рамо, забодена с карфица, имаше черна орхидея! Трябва лично да я е откъснал за нея. Така тя става първата дама, която носи черна орхидея.
Изкикотих се и продължих:
— Но Лу трябва да се осъзнае, защото тя беше на пикник с един мъж. Казва се Хари Гулд и е един от градинарите на Дийл. Един сивокос старик, който се нуждаеше от бръснене, така се беше втренчил в нея, сякаш си казваше молитвата. Видях го днес два пъти. А един млад мъж със здраво тяло и добре поддържана брада се преструваше, че не я забелязва. Името му е Фред Ъпдъграф. „Разсадници Ъпдъграф“ — Пенсилвания. И те присъстват на Изложението. Но главното действащо лице там бях аз. Вашият приятел Лу ще трябва да се пребори с мен. Днес тя ми се усмихна и аз се зачервих от глава до пети. Моите намерения са честни, но не и неопределени. Погледнете тази нейна снимка и хвърлете поглед върху това. Изпънах крак върху бюрото и дръпнах крачола на панталона си до коляното:
— Мислено си представете, че това е женски крак и че му събувате обувката и жартиера. Какъв ще бъде резултатът?