— Идвам да видя Улф. Сигурен съм, че прекарва сутринта със своите проклети орхидеи и отказва да слезе в офиса преди единадесет часа. Само не ме обяснявай… Махни се от пътя ми.
Той тръгна. Отново му препречих пътя:
— Това е дяволски глупаво. Въобще не трябваше да ви пускам вътре и вие го знаете. Но аз го направих. Все пак ви пуснах. Това да не е хан? Това е домът на Ниро Улф. Също и офиса, където той посреща клиенти. За последната година имахме 11 420 долара и 83 цента данъци. Платихме ги миналата седмица. Помните ли, че Пърли Стъбинс и един друг офицер ми забраниха да се меся във вашите работи?
Той се завъртя на пети и тръгна тежко към офиса. Аз го последвах и затворих вратата. Той седна.
Аз останах прав. Знаех, че мога да се придвижа два пъти по-бързо от него, ако се наложи. Отидох до бюрото си.
— А сега — казах учтиво, — къде е кой?
— Миналата нощ — каза Креймър, — човек на Улф е взел Ан Трейси от дома й в Рич Дейл. Един от нашите хора, които бяхме поставили да наблюдават къщата, го е разпознал и ни позвъни. Бях поставил човек и пред вашата врата, когато са пристигнали тук. Човекът, който е довел Ан Трейси, а също и Ъпдъграф са си тръгнали. Но Ан Трейси не е напускала къщата. Къде е тя?
Е, нашата малка Роуз беше все още в безопасност. Прикрих облекчението си и се постарах да изглеждам уморен.
— Признавам, че това е ваш трик, инспекторе — съгласих се аз. — Мис Трейси е горе, в моето легло. Тя прекара нощта там.
Креймър почервеня:
— Виж, Гудуин…
— Не, не, не. Избийте си го от главата. Аз спах тук, на кушетката. Съмнявам се още да е в леглото ми. Предполагам, че е станала и се е облякла. Тя има среща в офиса на областния прокурор в десет часа, а сега е девет и половина.
— Значи признаваш, че е тук.
— Да си признавам? Аз съм горд от това.
— Къде е тя? Горе с Улф?
— Нямам представа. Станах късно. Току-що закусвах.
— Тогава иди и я намери. Кажи й, че срещата в офиса на прокурора се отменя. Искам да я видя час по-скоро, но след като свърша с теб.
Качих се в горната стая и позвъних. След минута чух гласа на Улф:
— Арчи? Време е. Доведи мистър Хюит.
— Първо да ви кажа лошата новина. Инспектор Креймър е долу. Джони е бил проследен миналата нощ. А мис Трейси не може да отиде в офиса на прокурора, защото Креймър иска да я види. Изглежда недоволен от нещо.
— Знае ли кой е спал в южната стая?
— Мисля, че не. Сигурен съм, че не.
— Много добре. Мис Трейси е тук с мен. Може да слезе долу, когато кажеш. Креймър ще я почака. Обади се на мистър Хюит по телефона.
— Тук ли да прехвърля разговора?
— Разбира се.
Върнах се в офиса и казах:
— Мис Трейси е в оранжерията и помага за орхидеите. Когато кажете, е на ваше разположение. Извинете ме…
Намерих телефонния номер на Хюит. Двама икономи и една секретарка ме прехвърляха един на друг, докато го открият. Свързах го с Улф. После се върнах в офиса, седнах, кръстосах крака и облегнах назад главата си:
— О’кей, инспекторе. В момента нямам ангажименти. За какво искате да си поговорим?
— За едно убийство.
— Чудесно! За някое конкретно убийство ли става дума?
Креймър извади пура от джоба си, постави я в устата си и след секунда отново я извади. Той се контролираше.
— С вашите неприкрити лъжи, че не знаете нищо! Но… — Той постави пурата обратно в устата си: — Но си се мотал на Изложението цяла седмица! Всеки ден! Ти си бил там, когато е станало убийството. Ти и Ниро Улф.
Кимнах:
— Признавам, че изглежда зловещо, но както вече ви казах, Улф ме изпрати там да огледам орхидеите.
— На изложението на „Ръкър и Дийл“ нямаше орхидеи.
— Не, но там бяха… Знаете къде бяха орхидеите. Вие сте ги видял. Аз съм само обикновен…
— Добре де, забрави го. Вчера следобед, двадесет минути след четири, си бил забелязан от младия Ъпдъграф с Улф и Хюит в коридора зад изложението на „Ръкър и Дийл“. Какво си правил там?
— Добре — започнах аз. — Ако ви кажа, че аз съм дръпнал връвта и чрез нея спусъка на оръжието, с което беше убит Хари Гулд, ще ми повярвате ли?
— Не.
— Разхождахме се нагоре-надолу.
— Вчера не ми спомена, че си бил по това време в този коридор.
— Извинявайте. Пропуснал съм.
— Може би. За какво говорихте с Руби Лоусън вчера?
— Руби…? — спрях за момент. — О, за нея ли? Имате предвид, когато казах на Пърли, че тя е китайски шпионин? Опитвах се да си определя среща с нея. Като гледам мис Трейси, ми минават разни неща през ум…
— Определи ли си среща с нея? — Да.
— За кога?
— Срещата мина, но тя не спази уговорката.
— Доста лошо. Какво пишеше на бележката, която донесохте на мис Трейси от баща й?