Вратата към опушващата стая беше все още отворена и аз погледнах вътре. Беше полутъмно, но доколкото видях, пейките, върху които стояха витрините с орхидеи, бяха празни.
Миризмата вътре не беше по-силна. Върнах се при Улф.
— Как е мистър Креймър? — попита ме той. — Недоволства ли?
Погледнах го подозрително. По начина, по който ме попита, по тона на гласа му и по изражението на лицето му, разбрах, че Улф е стигнал до някакви изводи. Познавах го много добре и всяко едно от тези неща би ми било достатъчно.
Реших да го подразня:
— Коя от двете пречупихте? Ан или Роуз?
— Нито едната, нито другата. Цял час говорих с мис Лашър, докато ти все още спеше. По-късно поговорих и с мис Трейси. Те все още крият тайните си. Когато мистър Хюит…
— Тогава защо сте толкова радостен?
— Не съм радостен. — Той разтърси огромната си глава и докосна с показалец носа си. — Признавам, че опитах един малък експеримент.
— О, добре. Преди или след като Креймър ни заведе в офиса на областния прокурор?
— Това негово намерение ли е? В такъв случай трябва да бъде преди това. Мис Трейси с него ли е?
— Да. Младият Ъпдъграф е в кухнята. Той смята да се жени за Ан, при условие, че вашият експеримент няма да го изпрати в затвора за убийство.
— Мислех, че ти си сгоден за мис Трейси?
— Това вече е минало. Ако се бях оженил за нея, той щеше да се мотае около къщата и да ме изнервя. Всъщност той вече го прави.
— Добре. Това ни спестява грижата да го викаме. Задръж го. Когато мистър Хюит пристигне, изпрати го при мен веднага. Слез долу и ми набери по телефона мистър Дийл. Прехвърли разговора тук. Иди и се увери дали мис Лашър е в стаята си. Да стои там и да не прави истерии. Освен за мистър Дийл и мистър Хюит, за други ме няма. Не ме безпокой. Има някои детайли, по които трябва да поработя.
Явно Улф беше доволен от себе си. Когато изпаднеше в такова състояние, единствено Господ можеше да ти каже какво става.
Върнах се обратно покрай орхидеите замислен и с преплетени пръсти.
Глава девета
Час по късно, в единадесет и четиридесет и пет, седях сам в офиса, когато вратата на предната стая се отвори и Ан и Креймър влязоха. В очите на Ан се четеше лудост, а Креймър определено не ликуваше.
— Къде е Ъпдъграф? — попита Креймър.
— Горе.
— Искам да видя Улф.
Обадих се по вътрешния телефон, проведох кратък разговор и казах на инспектора:
— Улф каза да се качите горе. Хюит и Дийл са там.
— Предпочитам да се срещна с него тук. Това ме подразни. И без това бях под голямо напрежение в очакване на експеримента на Улф.
— Боже мой! — казах аз. — Вие сте дребнав. Като пристигнахте, настоявахте да се качите горе, дори ако трябваше да минете през мен. А сега пък трябва да ви придумвам. Ако искате да говорите с Улф, качете се.
Той се обърна и каза:
— Хайде, мис Трейси! Моля!
— Фред е горе — намесих се аз. — Нека да отидем всички.
Тръгнах и всички ме последваха. Взех асансьора, защото стъпалата минаваха покрай южната стая, където Роуз можеше да се изкиха. Минахме покрай четири стаи с двадесет хиляди растения и влязохме в опушващата стая. Те бяха вътре и си говореха. Теодор се разхождаше наоколо с маркуч и поливаше цветята.
— Добро утро, мистър Креймър — обади се Улф. — Влизайте!
Теодор беше толкова ентусиазиран да полива, че се наложи всички да минем в нишата за миене. Фред и Дийл бяха седнали на една пейка, а Улф показваше на Хюит стаята за опушване на орхидеи. Беше се подпрял на вилата и приличаше на гигантски овчар, загрижен за овцете си. Говореше с детски ентусиазъм:
— …затова можем да ги оставим да се опушват тук, а ние да отидем да си вършим нашата работа. Два пъти в годината използваме ципоген. Както виждате, работим със стари методи. Трябва да опитате.
Хюит кимна:
— Бих искал. Изкушавам се да опитам, но имам някои опасения.
— Няма нищо опасно — каза Улф. — Не може да убиете насекомите и яйцата им, като ги опушвате с тамян. Самата инсталация не е много скъпа, ако не включвате това, че трябва да има изолирана стая. За нея бих ви дал съвет…
— Извинете ме — каза Креймър саркастично. Улф се обърна:
— А, да. Искал сте да говорите с мен.
Улф се придвижи до края на пейката, седна бавно, като се подпираше на вилата. Напомни ми стария крал Кол, държащ своя скиптър. Усмихна се превзето на инспектора:
— Добре, сър? Креймър поклати глава:
— Искам вас, Гудуин и мис Трейси. Освен мен и областният прокурор иска да говори с вас. В неговия офис.
— Не може да мислите така, мистър Креймър!
— И защо, по дяволите, да не може?