— Защото много добре знаете, че изключително рядко напускам дома си. Знаете и че гражданите не са длъжни да съобразяват излизанията си с един каприз на областния прокурор. Също и да се мотаят нагоре-надолу заради ваша прищявка. Имате ли призовка от съдията?
— Не.
— В такъв случай, ако имате някакви въпроси, аз съм тук, на ваше разположение.
— Бих могъл да взема призовка от съдията. Тогава областният прокурор много ще се огорчи.
— Вие знаете какво ще се случи, дори само ако опитате — поклати глава Улф. — Явно никога няма да се научите. Не сте ли разбрал, че не можете да ми извадите душата. Никой на този свят не би могъл да го направи, освен мистър Гудуин. Защо, по дяволите, ме вбесявате? Глупаво е, защото съм готов да ви помогна. Поне бих могъл да го направя. Искате ли да ви направя една услуга?
Ако приемем, че човека, който Улф познава най-добре, съм аз, то следващият е инспектор Креймър. През всичките тези години той се беше опитвал отново и отново да му извади душата, просто, защото това му беше в кръвта. Но, все пак, знаеше кога да спре. И така, след като погледна Улф, без да отговори, бутна една кутия, за да си направи място да седне и каза учтиво:
— Много обичам да ми правят услуги.
— Добре, Арчи, доведи тук мис Лашър. Подчиних се. Докато слизах към стаята й, си помислих, че явно беше дошло време да я пуснем на кучетата. Аз не харесвах това. Не, че бях привързан към нея, но гордостта ми беше наранена.
Тя стоеше права, гледаше през прозореца и чоплеше ноктите си. В момента, в който ме видя, от очите й се стече порой. Не можела да стои тук повече, заключена в кафез, трябвало да се махне оттук, имала нужда от телефон…
— О’кей — казах аз. — Качете се с мен и кажете „довиждане“ на мистър Улф.
— Но къде да отида? Какво да правя?
— Ще го обсъдите с него.
Придружих я догоре и я заведох в нишата. Бях оставил вратата на опушващата стая затворена и тя не можеше да види събранието. Въведох я вътре, но я хванах за ръка като предпазна мярка в случай, че поиска да вземе очите на Улф за сувенир. Реакцията й беше противно на очакваното от мен. Като видя Креймър, тя замръзна на място. Постоя в тази поза около три секунди, след което обърна глава към мен и процеди през зъби:
— Ти, гадно копеле! Всички погледнаха към нея. Особено Креймър. Той каза на Улф:
— Това наистина е голяма услуга. Къде я намерихте?
— Седнете, мис Лашър — каза Улф.
— По-добре е да го направите — казах аз. — Събрали сме се на купон.
Лицето й беше пребледняло, а устните й бяха стегнати. Тя седна на пейката. Всички останали също бяха насядали.
— Казах ви тази сутрин — започна Улф, — че ако не ми кажете какво сте видяла в този коридор, ще съм принуден да ви предам на полицията. Няма да мога да ви скрия.
Тя с нищо не показваше, че възнамерява да отговори.
— Значи вашето име е Лашър — обади се Креймър. — По-добре е да…
— Ще ви обясня някой път — каза Улф. — Детайлите могат да почакат. Името й е Роуз Лашър. Вчера тя е видяла мис Трейси и мистър Гулд на изложението на мистър Дийл. Искала е да поговори по изключително важен проблем с мис Трейси, така че…
— С мен? — Ан изглеждаше възмутена. — Няма за какво да е искала да…
— Моля ви, мис Трейси — гласът на Улф не търпеше противоречия. — Ще бъде по-добре, ако няма прекъсвания. За да пресрещне пътя на мис Трейси, мис Лашър е отишла в коридора, скрила се е между храстите и опаковъчните кутии в далечния ъгъл, срещу вратата с надпис „Ръкър и Дийл“. Това трябва да е било в три или около три и половина часа. Останала е скрита там до четири и половина и е наблюдавала тази врата. Следователно, тя трябва да е видяла какво става там през този час, час и нещо.
Присъстващите си зашушукаха. После всички замълчаха. Чуваше се само шума от стичащата се по саксиите вода. Улф ме помоли да затворя вратата. Аз го направих и седнах на пейката до У. Г. Дийл.
— Добре — каза сухо Креймър, — детайлите по-късно. Какво е видяла?
— Тя предпочита да не говори. А сега ще ни кажете ли, мис Лашър?
Роуз погледна Улф и това беше всичко.
— Рано или късно, ще го направите — декларира Улф. — Мистър Креймър ще се погрижи за това. Той може да бъде убедителен. През това време аз ще ви кажа какво сте видяла или поне част от него. Видяла сте мъж, приближаващ се до тази врата, с бастун в ръка. Той е бил потаен, държал е под око коридора във всички посоки и не е бързал. Видяла сте го да отваря вратата и после да я затваря, коленичил или приклекнал да прави нещо с ръцете си. Когато си е тръгнал, е оставил бастуна на пода с дръжка, сочеща към вратата. Видяхте всичко това? Не съм ли прав?
Роуз дори не го погледна.