— По дяволите, моята почтеност! — викна Креймър. — Защо не уведомихте щата Ню Йорк за екзекуцията на убиец, извършена във вашата къща? Това е единственото нещо, което сте пропуснал. Защо?
Улф направи гримаса:
— Добър въпрос! Но под секрет мога да ви кажа, мистър Креймър, че имаше много причини, поради които не би било много добре мистър Дийл да отиде на съд. Първата е, че щеше да е много трудно да го признаят за виновен. Втората е, че нямаше да мога да предпазя мистър Хюит от скандал. Третата е, че Арчи щеше да бъде притеснен. Не забравяйте, че той дръпна спусъка и че беше убил човек. Четвъртата е, че мис Лашър щеше да се самоубие или поне щеше да опита. Тя е упорита като магаре. Беше решила, че ако признае какво беше видяла в коридора, това би извадило на показ отношенията й с Хари Гулд и семейството й ще бъде опозорено.
— И без това нейната връзка щеше да бъде разкрита.
— Разбира се, след като щеше да се разправя с вас… Когато Арчи я доведе в нишата за миене при вас, тя вече беше свършена. Мистър Дийл знаеше, че тя е на път да се пречупи. А и това, че очаквахме мъжа от гаражи „Нелсън“ го е уплашило. Ситуацията беше деликатна. Освен всички причини, съществуваше и опасността, че по време на моя рецитал мис Лашър може да избухне и да каже, че човекът, който е поставил бастуна там, е бил Дийл, а не Хюит. Ако го беше направила, цялото представление щеше да се развали.
— Не беше ли това бастунът на Хюит?
— Да. Но този факт, както ви казах, е поверителен.
— Откъде го е взел Дийл, в такъв случай?
— Не зная. Хюит го е загубил и без съмнение Дийл го е намерил и е решил да го използва. Между другото, има още един поверителен факт — изявленията на мис Лашър. Вие ми обещахте това. А аз й го дължа. Ако тя не беше прибрала тази гаражна карта, когато е опаковала принадлежностите на Гулд, нямаше да мога да я намеря никъде.
— И друго нещо — включих се в разговора аз. — Изваждането на бял свят на малкия проблем, който е имал бащата на мис Трейси, не би ви увеличило заплатата.
— Нищо на този свят не би довело до увеличаването на заплатата ми — каза Креймър прочувствено. — А бащата на мис Трейси…
Улф ме погледна и каза:
— Мислех, че вече не си сгоден за нея.
— Не съм. Но съм сантиментален по отношение на спомените си. Боже Господи, та тя се е поболяла по Фред Ъпдъграф! Не беше ли той най-голямата й тайна?
— Е, не най-голямата. — Улф погледна часовника, видя че има почти цял час до обяд и направи гримаса. — Мис Трейси призна, че Гулд е бил почти толкова нечестен, колкото и груб с нея. Казвал й е, че докато тя не се омъжи за него, ще продължава да натиска мистър Дийл да предаде баща й на полицията. Уверявал я е, че това е напълно по възможностите му. Споменавал е и големи суми пари. Затова, естествено, когато мистър Гулд е бил убит, мис Трейси е мълчала по очевидни причини — страхът от последствията за баща й.
Улф скръсти ръце:
— За мен е изненада, че мистър Гулд е живял толкова дълго, като се има предвид какъв характер е бил. Хвалил се е на мис Лашър, че ще се ожени за друго момиче. Това е било глупаво и садистично. Направил е така, че мис Трейси да разбере, че държи в ръцете си мистър Дийл. Дори е инфектирал изложението на „Ръкър и Дийл“ с Kurume Yellows, с надежда да драматизира натиска, който е упражнявал върху Дийл за неговата най-голяма придобивка. Поне така мисля аз. Това е било прекалено. Разбира се, Дийл постъпи глупаво, когато се опита да ме наеме, за да разбера кой е заразил изложбата му. Сигурно е бил изнервен от предстоящото убийство, а то не е било присъщо на характера му. Предполагам, че е имал мъглявата идея, че като ме наеме, ще премахне подозренията от себе си. Наистина, не е ставал за убиец. Нервите му не са били достатъчно издръжливи.
— Но вашите са — Креймър стана: — Трябва да вървя. Това, което не разбрах, е как Дийл се е измъкнал чист от това да отиде в Пенсилвания и да намери човек, който да зарази някое растение. Знам, че говорите, че в градинарството може да се стигне до крайност, но всичко от завист ли е било?