Улф поклати глава:
— Тогава ви говорих за мистър Хюит. А мистър Дийл е имал желанието да защити своите инвестиции и приходи. Вероятността тези Rhodaleas да се появят на пазара, е било опасно за неговия бизнес. — Улф изведнъж стана и заговори с друг тон: — Но като сме се разприказвали за градинарска завист, искам да ви кажа, че имам клиент. Вие знаете това. Предварително си задържах таксата. Бих могъл да ви я покажа. Арчи, ще ги донесеш ли тук, моля?!
Бях изморен от цялата бъркотия и от това да гледам експериментите на Улф, но той ми беше казал „моля“! Затова се изкачих в оранжерията и взех и трите. Свалих ги долу и ги подредих на бюрото на Улф. Той стана и ги загледа с лъчезарна усмивка.
— Те са абсолютно уникални — каза той, сякаш беше в църква. — Нямат аналог! Те са несравними!
— Хубави са — каза учтиво Креймър и се обърна да си върви. — Много се сиви. Нямат цвят. Предпочитам здравец…