Триша Рейбърн
Черни води
Сирена #3
На Сузи Кю.
Глава 1
Започна близо час след като тръгнахме. Някакво пърхане в гърдите. Омекване на краката. Стягане в гърлото, което превръщаше чистия свеж въздух на всяко вдишване в натрошено стъкло. Това усещане ми беше познато. От близо година моето тяло изпращаше такива сигнали всеки път, когато губеше ритъм, беше уморено или… пресъхваше.
Сега обаче не бях жадна. Правехме достатъчно почивки по магистрала „Ай-95“, за да го избегнем.
И това ме плашеше.
— Чипс?
Между предните седалки се появи голям пакет чипс. Разклати се напред-назад.
— От любимия ти — каза мама. — Със сол и оцет.
— С много сол — добави татко.
Наблюдавах го как взима пластмасовата солница от поставката за чаши и я надвесва над пакета. Докато белият прах се сипеше върху чипса, си мислех как само при идеята за попътна закуска стомахът ми би трябвало да се преобърне. Нищо такова не стана обаче.
— Не, благодаря — отвърнах. — Не съм гладна.
— Днес нищо не си хапнала — каза мама. — А и снощи почти не докосна вечерята.
— Не искам да си развалям апетита, преди да стигнем „Харбър Хоумфрайз“.
Мама хвърли поглед към татко. Той сведе и вдигна глава толкова бавно, че човек не би забелязал кимването, ако не го очаква.
— Ами — започна той, оставяйки пакета върху таблото на колата и връщайки солницата в поставката за чаши, — няколко от моите студенти са наели за през лятото къща в Кенебънкпорт. Явно е много бясно място.
— Бясно? — повторих.
— Така де, фешън. Куул. Или, както се изрази един млад ковач на лафове, направо се е утрепало.
— Утепало — поправи го мама.
Татко я погледна.
— Как става така, че в твоята уста не звучи толкова нелепо?
— Защото го казвам правилно. — Тя се опита да улови погледа ми в огледалото за обратно виждане. — „Р“-то не трябва да се произнася, нали, скъпа?
Извърнах глава и се загледах през прозореца.
— Така мисля.
— Е — склони татко, — щом нашата приета в „Дартмут“1 дъщеря мисли така, значи така и трябва да бъде.
Притиснах чело до стъклото, опитвайки се да прогоня гледката на зелените стени, обрасли с бръшлян.
— Градчето сигурно ще гъмжи от народ, но пък е на брега и трябва да е много красиво. Защо не го навестим. Даже още днес.
— Страхотна идея — включи се мама. — Отбивката за него е съвсем наблизо.
Изправих се на седалката.
— Нямаме ли друга уговорка?
— Така е — отвърна мама. — Но можем да я отложим.
— Но ти планираш това пътуване от седмици. Защо е сега това внезапно отклонение?
— Защо пък не? — попита на свой ред мама. — Никога не е зле да проучиш всички възможности. Особено когато става дума за недвижимо имущество.
— Но мястото, където отиваме, също е на брега. И е най-красивото, което някога съм виждала. — Опитах се да се усмихна. — Пък и след миналото лято едва ли ще е толкова пренаселено.
Последното изречение беше опит да запазя безгрижния дух на разговора. За добро или лошо обаче, моят жалък опит срути щастливата фасада на родителите ми.
— Не се налага да се връщаме там — каза мама, вкопчвайки се във волана.
— Можем да отидем, където си пожелаем — добави татко. — И да открием някое ново място.
— Знам — отговорих. — Казахте ми го още преди шест месеца и ми го повтаряте всяка седмица оттогава. Само дето не е необходимо. Не искам да ходя на друго място.
Мама ми хвърли поглед през рамо. Устните й образуваха тънка права линия. Можех да се обзаложа, че зад тъмните очила веждите й са смръщени, а очите — присвити.
— Сигурна ли си, Ванеса? Искам да кажа, наистина ли си сигурна? Знам, че беше там няколко пъти след… всичко станало… но сега е различно. — Тя помълча. — Лято е.
Лято. Думата увисна над главите ни натежала, раздута. Погледнах към празното място от лявата ми страна, после протегнах ръка и загребах цяла шепа чипс.
— Да — отговорих. — Наистина съм сигурна.
Въпреки че непрекъснато ги уверявах в това през последните няколко месеца, разбирах колко са загрижени. Откакто се помня, предприемахме такова пътуване всяка година през юни, но сега за първи път по-голямата ми сестра, Джъстин, не беше с нас. Освен това според графика на нашата брокерка и заради удивителната по всеобщо мнение къща, превърнала се напоследък в хит на пазара, трябваше да тръгнем още днес. Точно ден след дипломирането ми в подготвителното училище „Хоторн“… и на първата годишнина от смъртта на Джъстин.