— Онова, което става в реалния ни живот, е по-невероятно и от фантастика — морски жени. Или както им викат още… сирени.
Тогава се предадох.
И се свлякох на земята.
Глава 4
Водата беше студена. Режещо. В сравнение с нея пристанището в Бостън беше като гореща вана. Нормалните хора не биха се решили да влязат дори до глезените в нея. Авантюристите, като твърдоглавите сърфисти например, които си остават такива до живот, можеха и да дръзнат, но само с дебели неопренови костюми, и то за съвсем кратко време.
Аз не бях нито нормална, нито авантюрист. Само с един бански на гърба, плувах и се гмурках, без да ме е грижа нито колко навътре съм влязла, нито колко дълго съм стояла. Интересуваха ме единствено моите дробове, които се разширяваха и свиваха; торсът, който мръзнеше и се загряваше; мускулите, които се напрягаха и разтягаха. Отначало поглъщах жадно водата така, както бегачите поемат кислород след състезание, но щом тялото ми се адаптира, дишането постепенно се успокои. Чувствах се добре, толкова естествено, че останах под вода чак докато повърхността на океана взе да потъмнява.
После започнах да греба към плажа, където ме чакаше мама.
— Деветдесет и седем минути — посрещна ме тя. — Не че съм ги броила.
Усмихнах се и взех хавлиената кърпа, която ми подаваше.
— Благодаря.
— Е, как беше? — попита тя, тръгвайки към стълбите.
— Страхотно. Малко студено, но иначе страхотно.
Прекосихме градината и влязохме във вътрешния двор на моята спалня.
— Сега по-добре ли си? — попита тя.
Трябваше ми секунда, докато отговоря. Цялото ми внимание беше завладяно от трепкащите огнени пламъчета в железния мангал, който мама купи този следобед; от подносите с храна върху масата; от меките вълнени одеяла, сгънати върху чисто новите фотьойли във всекидневната.
— Чувствам се отлично — отвърнах. — Какво е всичко това?
— Малък подарък за добре дошли. Напоследък всички бяхме толкова заети, че не ни остана време да поседнем заедно и да се насладим на компанията си. — Тя подканящо махна към креслата и взе да трупа храна върху една чиния.
— Да повикам ли татко?
Тя погледна през двора към противоположния край на къщата. Проследих погледа й. През стъклените стени на кухнята видях татко да бърка нещо на печката.
— Поверих му грижата за десерта — каза тя. — Ще дойде при нас, когато е готов.
Гласът й беше твърд, затова седнах и се завих с одеялото до кръста. Все още се чувствах разгрята от плуването, но въздухът беше студен. Не след дълго разгорещената ми кръв щеше да се укроти и температурата на тялото ми щеше да започне да спада.
Мама ми подаде чинията, взе една и за себе си и се настани в креслото до мен.
— Говорих с Ан днес следобед — започна тя.
Изтървах хлебчето на хамбургера си. Посегнах да си взема друго.
— А, така ли.
— Според нея огледът на къщата имал огромен успех.
Погледнах я.
— Някой направил ли е оферта? — Ако е така, значи ужасното ми поведение не е било напразно.
— Още не. — Тя отхапа от хамбургера си и задъвка. — Но според Ан е имало доста навалица. Особено като се има предвид, че туризмът запада и в момента продавачите са повече от купувачите.
— Имаше един мъж.
Тя вдигна глава и веждите й хвръкнаха към челото.
— Поговорих с него и жена му. Изглеждаха доста заинтригувани. Мисля, че той се казваше Брайън.
Тя кимна.
— Коруин. Да, Ан ми спомена за него. Очевидно е бил готов да плати веднага в брой исканата сума, но жена му се отказала. Двамата доста разгорещено се спречкали и се наложило Ан да ги помоли да довършат дискусията отвън. После си тръгнали.
Сърцето ми се сви. Взех от масата чаша вода.
— Много лошо.
— Може пак да се появят. Не всички вземат подобни решения толкова бързо като нас.
— Не на всички им се налага да го правят.
Тя спря да дъвче. После пак започна. Преглътна.
— Права си.
Продължихме да се храним мълчаливо. Или по-скоро мама ядеше. Аз пиех. Излязох от водата само преди няколко минути, а кожата вече ми стягаше и гърлото ми беше свито.
— И ти ли беше там? — попита мама минута по-късно. Чашата беше на път да се изплъзне от пръстите ми.
Внимателно я стиснах.
— Кога?
— По време на огледа. Ан каза, че си изчезнала за известно време. С потенциални купувачи ли говори? Из къщата ли ги развеждаше?