— Е, имаше дрънкане на тенджери и тръшкане на тигани, но без сериозни поражения. Освен това цвят „старо грозде“ е значителен компромис. Въпреки че принадлежи към групата на боровинковия пай, е по-скоро изискано, отколкото сладникаво. И това ще е точно козметичната операция, от която имаме нужда, за да привлечем нови клиенти.
— Звучи страхотно. Нямам търпение да го видя.
— И аз съм така. Е, какво не е наред?
Насилих се да преглътна водата, която току-що бях изляла в гърлото си.
— Какво искаш да кажеш?
— Спомена, че си имала тежък ден. Защо? Да не е станало нещо при огледа на къщата? — Тя ахна. — Видяла си го, нали? Срещнала си Саймън.
Сипах си още една чаша вода и я пресуших, преди да отговоря.
— Така е. Въпреки че беше само през прозореца и на около стотина метра разстояние.
— Не говори ли с него?
— Нито думичка.
Последва мълчание. Знаех, че вече му е сърдита заради мен.
— Всичко е наред — продължих. — Поне вече знам, че е някъде наблизо, нали така? И не е изчезнал от града в мига, когато Кейлъб му е казал, че аз съм тук.
— Това е най-тъпото утешение, което съм чувала.
Не можах да се удържа и се засмях. После обаче си спомних за другия й въпрос и усмивката ми угасна.
— По време на огледа наистина се случи нещо. Освен това, за което стана дума де.
— Задръж така. Отивам в салона, за да няма чужди уши наоколо.
В другия край на линията се чу хлопане на врати, шумът от гласове се усили, после утихна. Докато Пейдж се местеше, аз също се преместих. Отидох в най-отдалечения край на вътрешния двор и се обърнах към къщата, за да следя къде са мама и татко. Той й даваше да опита нещо от тенджерата на печката, затова предположих, че разполагам с още няколко минути, преди да дойдат.
— Готово — обади се Пейдж. — Давай!
— И така, отначало всичко беше наред, но после… — спрях насред думата. — Не каза ли, че отиваш в салона, за да няма чужди уши наоколо?
— Точно така. В момента е съвсем празен.
— Но нали още не сте приключили?
— Предполагам, че хората си вечерят у дома в момента. Както и да е, продължавай. Какво стана?
Поех си дълбоко дъх и се опитах да отхвърля всички задръжки, които ме спираха да споделя какво ми е на душата. Това беше нещо прекалено сериозно, за да го пазя в тайна, а Пейдж бе единствената, на която можех да го призная. Ако наистина ставаше въпрос за онова, което подозирах, тя трябваше да научи час по-скоро.
— Хората знаят — казах тихичко.
Последва още една секунда мълчание.
— Какво знаят? Кои хора?
— Днес при огледа на къщата край езерото излязох за малко навън да подишам чист въздух и заварих някакви хора зад навеса за лодки. — През стъклените стени наблюдавах как татко целува мама по бузата. Мама го прегърна през врата. — Приказваха си. Говореха за това как езерото кипнало.
Последвалата тишина беше продължителна. Напрегната.
— Пейдж?
— Тук съм. — Когато заговори отново, гласът й беше още по-тих. — Как така кипнало?
— Бълбукало. Водата в него се завихрила. Сякаш езерото било казан с вода върху огромен огън.
— Но те как…? Как е възможно изобщо да…?
— Да знаят какво стана миналата есен ли? Въпреки че толкова внимавахме никой да не разбере?
— Да, нали Шарлът омая със сладки приказки полицаите, които са били на мястото? Ето защо от там няма как да тръгне слух. Дали пък къщите покрай езерото не са били празни, както ние си мислехме? — И сякаш сама себе си да убеди, тя добави: — Но иначе всичко е наред. Дори да са видели нещо, пак ще го припишат на аномалии в атмосферните условия. Които и да са дошли днес у вас, било е от чисто любопитство.
Замълчах.
— Те не говореха само за това.
Тя преглътна.
— Какво още?
Затворих очи, припомняйки си шептящите развълнувани гласове.
— Морски жени. — Вече наистина шепнех. — Известни още и като…
В другия край на жицата се чу едно силно тряс Тя изпищя. Аз подскочих.
— Ванеса, не ми е приятно да те моля за това, но може ли да ти звънна по-късно? Луис явно не иска да ни спести удоволствието от още един скандал от световна класа.
— Няма проблем — отвърнах с известно облекчение. Това, че се налагаше да поговорим за случилото се, не означаваше, че изгарям от желание да го правя. — Късмет. Обади се, когато можеш.