Тя каза дочуване и затвори. Погледнах през вътрешния двор и видях, че родителите ми са още в кухнята. Бързо набрах новия ни домашен телефон и видях как мама откачва безжичната слушалка от стената. Уверих я, че съм добре, но се чувствам малко уморена и я помолих да отложим семейната сбирка за по-късно вечерта. Когато получих съгласието й, затворих и се прибрах в спалнята си.
В чисто новата си спалня. При новото легло с балдахин. С новия скрин и току-що реставрираното дървено писалище. С новата лежанка, възглавници, боя и огромен килим. В новата баня от камък и теракота.
Не беше типът спалня, която някога бих нарекла моя. Но сигурно бе идеалното място, откъдето да започна на чисто, да продължа напред. Както искаше мама. Както го исках аз.
Оставаше обаче въпросът дали това е достатъчно.
Търсенето на отговор беше изтощително занимание. И така, все още с мокрия бански, аз се покатерих на леглото, завих се през глава и пъхнах и двете си ръце под възглавницата.
Където държах униформеното яке от „Вейте“ и бутилката с вода. Те бяха първото, което видях, щом се съвзех — съвсем сама — след припадъка край къщата на езерото. Не бяха мои, но въпреки това ги взех.
Принадлежаха на Саймън.
Глава 5
— Маса за двама, моля!
— Бети! — затворих „Уинтър Харбър херълд“ и се втурнах към нея иззад стойката на салонния управител. — Пейдж не ми каза, че ще наминеш.
— Защото не е знаела. — Бабата на Пейдж разтвори широко ръце и здравата ме стисна в прегръдката си. — Но отвън е толкова хубаво, че реших да надникна и да видя тия удивителни промени, за които постоянно приказва.
Когато ме пусна, очите ни се срещнаха. Нейните бяха ясни, сияйни — същинско безоблачно синьо небе. Погледът й нямаше нищо общо с миналото лято по същото време, когато Рейна и Зара я държаха под ключ и я моряха с жажда, докато съвсем не изнемощя и не взе да губи зрението си. Бяха по-бистри и от миналата есен, когато вече беше възстановила силите си, но продължаваше да е под властта на възкръсналите сирени. Според Пейдж зрението й още не беше съвсем наред, но видът й толкова ме зарадва, че пак я прегърнах.
— Следващият път, когато циркът дойде в града, ме предупредете, за да си нося фъстъци — пошегува се Оливър, приятелят на Бети, докато оглеждаше кутиите с боя и платнищата, разхвърляни из фоайето.
— Не е чак толкова зле — каза Бети.
— В сравнение с последиците от връхлетяло торнадо ли? Не, разбира се. Имаш право.
Протегнах се и го целунах по бузата.
— Радвам се да те видя, Оливър.
Чертите на лицето му омекнаха.
— Ванеса, привет! Не ми обръщай внимание, аз просто…
— Грижиш се за семейните интереси. — Пейдж крачеше към нас откъм салона. — Както винаги.
— Нещо лошо ли правя? — попита Оливър.
— И дума да не става, дори не мога да ти се отблагодаря, както се полага. — Пейдж набързо прегърна и двамата. — Какво ще кажете за една обиколка? Ще ви покажа докъде сме стигнали и какво ще правим занапред.
После ми смигна, докато хващаше Бети под ръка и я повеждаше към салона. Оливър ги следваше по петите. Когато се скриха зад ъгъла, дочух следващите им реплики.
— Пейдж, скъпа, толкова е тихо. Къде са всички? Мислех, че ще оставиш ресторанта отворен и по време на ремонта.
— Бабо Би… той е отворен.
Погледнах си часовника, когато се върнах зад стойката на салонния управител. Показваше дванайсет и петнайсет, вторник. По това време ресторантът трябваше да е претъпкан от местни клиенти, сезонни работници и летовници. В него би трябвало да се чува тракане на съдове, шум от сребърни прибори, а крилата на летящата врата в кухнята непрекъснато да хвърчат напред-назад, докато през нея минават забързани сервитьори. Но освен нас и персонала, тук нямаше никого. Единственият звук идваше от чуковете и трионите.
Пейдж каза, че „Рибената чорба на Бети“ не е единственото западащо заведение в градчето и ако се съди по написаното във вестника, имаше право.
С наближаването на 4 май — официалното начало на сезона — магазинчетата и ресторантите в Уинтър Харбър се надпреварват да предлагат какви ли не примамки за клиентите. В добавка към обичайната за Мейн търговия и пресните омари, които ще откриете навсякъде по Източното крайбрежие, заведенията дават отстъпки, купони и други поощрения, за да получи летящ старт ваканцията на всеки турист тук.