Има само един проблем. По всичко личи, че туристите и летовниците са отишли някъде другаде.
„Миналото лято опашките от по двайсетина души започваха по обяд и продължаваха чак до полунощ — твърди Еди Абернати, собственик на сладкарница «Еди». — Сега на всеки кръгъл час раздавам безплатно фунийки сладолед, за да се съберат хора… но те пак не идват.“
„Това е много необичайно, добавя Нина Пуул, управител на «Уотърсайд бийчуеър». По същото време миналата година, щом изложехме някой бански на витрината, веднага пристигаше купувач. Сега може да се смятаме за късметлии, ако на минаване някой хвърли поглед към витрината ни.“
Недвижимите имоти в градчето също доскоро бяха хит на пазара. Откриването на луксозния курортен и спа комплекс „Фар“ миналото лято подтикна не само местни инвеститори да вложат отрано парите си в нещо, което се очертаваше да се превърне в туристически бум. Оживлението около комплекса увеличи със 100% продажбите от предишната година, както и се отрази здравословно върху местната икономика. Тукашните дребни собственици и предприемачи, напълно стъписани и зашеметени, побързаха да заредят хладилниците и рафтовете. По всичко личеше, че Уинтър Харбър го чака най-успешният летен сезон досега.
И тогава започна да вали.
„Кой може да ги вини? — пита капитан Монти, собственик на едноименното яхтено пристанище в градчето. — След всичките тия щури бури и тела, на удавници по плажа е даже чудно, че толкова много хора изкараха лятото тук докрай. Уви, ако това място не беше мой дом, откакто майка ме е пръкнала и ми е дала път в живота, и ад щях да хвана курс към по-спокойни води.“
Икономическият спад се дължи просто на лош късмет — особено след като падналите пред последните десет месеца валежи са доста под обичайното ниво и слънцето грее непрекъснато още от Деня на загиналите във войните. Изглежда, онези, които се оказаха достатъчно смели да понесат бурите, ще бъдат възнаградени с идеално време това лято.
Ами онези, които не бяха толкова смели?
„Това си е за тяхна сметка — казва Пейдж Марчанд, внучката на Бети, основала местната знаменитост «Рибената чорба на Бети» пред 1965 г. Дори и потънал до коленете във вода, Уинтър Харбър си остава най-красивото място на земята.“
— Къде ви е табелата?
Вдигнах глава. От рязкото движение главата ми взе леко да пулсира. Прикрих вестника с едно от менютата, докато младата жена прекосяваше фоайето.
— Моля? — казах.
— Табелата ви. — Тя протегна към мен карта — от онези със залепени по тях фигурки и смешни рисунки, каквито раздават от Търговската камара в града. — Според тая карта тук би трябвало да се намира „Рибената чорба на Бети“, а не някакъв строеж.
— Това е ресторантът на Бети — отвърнах с усмивка. — Временно махнахме табелата, докато трае ремонтът. Но иначе приемаме клиенти както обикновено.
— Ето още една причина да се постараете хората да ви намират по-лесно, нали така?
Лицето ми пламна.
— Разбира се.
Тя ме гледа мълчаливо известно време, после се ухили.
— Е, чорбата ви наистина ли е толкова добра, колкото разправят?
— Даже по-добра. — Грабнах друго меню от рафта на стената и я поведох към салона.
— Тук има ли бар?
Забавих крачка и погледнах през рамо. Изглеждаше на моята възраст, най-много да беше година-две по-голяма. Най-много на двайсет, не повече.
— Мразя да се храня сама на някоя от обичайните маси — обясни тя. — А в баровете обикновено има телевизор — най-близкото нещо до компанията, от която имам нужда.
Сродна душа. Миналата година и аз дойдох сама в ресторанта на Бети с единственото намерение да бъда сред хора, но без да ми се налага да говоря за себе си, или за случилото се с Джъстин. Зачудих се дали това момиче не е дошло по същата причина, докато й показвах бара и подавах дистанционното.
— Сервитьорката ей сега ще ви вземе поръчката.
— Благодаря. — Тя взе менюто и ми обърна гръб. — Как ви е името?
Спрях и се обърнах към нея.
— Не че в заведението липсва обслужващ персонал. Пък и аз не съм от капризните клиенти, но може да заприличам на такава, ако се провикна „Ей, ти!“, за да привлека вниманието ви.
Изглеждаше добронамерена, но въпреки това се поколебах дали да отговоря. Това не беше въпрос, който клиентите често задават.