Това е само някакво момче — помислих си, докато отивах към касата. — То просто флиртува с момиче, което му изглежда нормално.
Може и така да е. Но това не успокои ръцете ми и те трепереха, докато вадех парите от портмонето. Мина почти година, а аз още не бях свикнала с чуждото внимание.
— Парти около огъня, а?
— Моля? — Въпросът беше толкова неочакван, че реагирах, без да се замисля.
Още един мъж с избелял гащеризон, пуловер с едра плетка и шапка на уинтърхарбърския отбор по бейзбол стоеше зад мен. Той кимна към касата, където в момента касиерката се опитваше да открие цената на горелката.
— Май някой е готов за шоколадови бисквити и сандвичи. Туристите си падат по такива неща, но обикновено палят факли и кладат огньове, а не използват огнепръскачки, които горят с бутан.
Той се ухили насреща ми. Искрено се постарах да отвърна със същото, преди да се обърна към касиерката.
— Тук има етикет. — Наведох се над апарата към жената отзад. — На него май пише 49,99 долара.
— За всеки случай ще проверя.
— Моля ви, няма защо, аз ще…
Тя обаче вече беше изчезнала. Зад гърба ми първият младеж застана зад втория. От двамата лъхаше на сол, никотин и сурова сьомга. Обсъждаха куки, въдици и кое как кълве, но така, сякаш не риба се канеха да ловят.
— Май не си тукашна, а? — попита първият, повишавайки глас.
Тъй като ние тримата бяхме единствените пред касата, предположих, че въпросът е отправен към мен.
— Не е точно така — отвърнах, без да се обръщам.
— Не ми се вярва. Няма как да забравим това лице, нали, Гриф?
— Категорично. — Вонята стана още по-силна, когато пристъпиха към мен. — С гордост можем да заявим, че познаваме всички красавици в градчето. Това, така да се каже, е наша работа.
— Много хубаво. — Сега вече не бях сигурна да се плаша ли, или да си отдъхна. Двамата бяха доста нахакани, докато повечето момчета са свити и срамежливи, докато не им дадеш аванс. Може пък тези да се държат така с всички момичета. И това да няма нищо общо с факта, че аз не съм като всички момичета.
— Знаете ли какво — подхвана пак първият. — Имахме тежък ден. Аз огладнях като вълк… и мога да отида за нещо сладко.
Вече нямаше значение какво ги подтиква. Последната дума беше произнесена почти в ухото ми. Страхът взе превес.
— Размислих! — Започнах да отстъпвам към изхода на магазина. — Благодаря все пак!
Навън насила се опитах да вървя, а не да хукна веднага към колата. Хвърлих един поглед към магазина и видях двамата да говорят с касиерката, която се беше върнала на щанда. Видя ми се по-възрастна, затова реших, че не се интересуват от нея по начина, по който се интересуваха от мен. Ако все пак двамата държаха да си навлекат неприятности, тя имаше на разположение достатъчно джобни ножчета, отвертки и други полезни инструменти. Убедена, че жената може да отблъсне нежеланото внимание, щом се наложи, аз с известно чувство за вина запалих колата и дадох газ.
Сладкарницата на Еди беше съвсем наблизо. Реших, че все пак ще трябва да купя нещо, за да оправдая идването си до градчето, затова отбих и взех три мелби и колкото кутии със сладолед можех да нося. Макар да нямах пряко участие в климатичните катаклизми миналото лято, все пак се чувствах отчасти отговорна за западането на туристическия бизнес. Най-малкото, което можех да направя, бе да раздвижа търговията на Еди.
По обратния път минах през страничните улички, за да избегна железарията. Тъкмо бях завила по тясна квартална пряка, когато на известно разстояние зад мен се появиха светлини от фаровете на автомобил. Пулсът ми се ускори, но веднага след това възвърна нормалния си ритъм, когато колата, стар оранжев пикап, свърна по друг път и се изгуби.
Включих радиото, за да се разсея. Посегнах към седалката до мен, напипах мобилния телефон в чантичката си, извадих го и го сложих в поставката за чаши. Загребах шепа претцели от пакета за извънредни случаи на таблото и я прокарах с бутилката солена вода, която си взех за из път.
Тъкмо щях да проверя дали нямам нови съобщения на телефона, когато оранжевият пикап наби спирачки при следващата пресечка. Махнах крака си от газта и комбито намали. Очаквах колата отпред да ми освободи пътя, но тя остана на място с ръмжащ мотор.