Моторът на някаква кола изрева. Над главата ми светнаха фарове.
Една ръка затисна устата ми, друга ме хвана през кръста.
Откъснах се и побягнах към верандата, но това усилие съвсем ме омаломощи.
— Ванеса — прошепна познат глас. — Аз съм.
Тялото ми се отпусна. Саймън ме притисна силно, докато светлините от фаровете шареха из двора. После моторът изръмжа и чакълът захрущя под гумите. Колата, която не можехме да видим, се понесе по алеята, излезе на пътя и пое към града.
— Кои бяха тези? — попитах, когато той най-накрая ме пусна.
— Нямам представа, но изтърваха нещо.
В тъмнината блещукаше малък квадрат. В центъра му имаше изображение на някаква двойка. Притискаха се така, сякаш имаха нужда от целувка, както другите хора се нуждаят от кислород.
Квадратът се оказа екранът на дигитален фотоапарат.
Двойката бяхме ние със Саймън.
Глава 9
— Значи пак сте заедно.
Подадох на Пейдж купчина лилава хартия.
— Чу ли изобщо нещо друго от това, което ти разказах?
— За ония, които са ви шпионирали ли? И откачените снимки на някакъв психопат? И за колата, която изфучала от вашата алея, сякаш имала ракетен двигател под капака? — Тя взе едно от подвързаните с кожа менюта от стойката и го отвори. — Разбира се. Как бих могла да не го чуя, щом всичко това води до най-съществения момент от миналата нощ.
— Когато Саймън ме изпрати до нас ли?
Тя поклати глава.
— Много мило от негова страна, но говорех за това, че те е поканил да прекараш вечерта там. С него.
— Не беше покана — поправих я. — Не и в този смисъл. Вече ставаше късно. А аз бях доста наплашена. Предложи да остана в тяхната стая за гости, за да не се налага да шофирам сама посред нощ.
— Може и да е казал стаята за гости, но е имал предвид собствената си стая. Там е трябвало да завърши всичко, след толкова много разговори и след като ви е било толкова добре, че чак сте заспали — или каквото там сте правили — заедно. — Тя вдигна рамене. — На теб ти е ясно, на мен ми е ясно и на Саймън определено му е ясно.
Звучеше толкова убедена, а аз дори бях пропуснала някои подробности от случилото се, преди светкавицата на фотоапарата да засвятка из всекидневната — даже това, че двамата със Саймън тъкмо щяхме да се целунем. Заради внезапното прекъсване нямах достатъчно време, нито можех трезво да разсъждавам върху това какво означава всичко. Ето защо не се чувствах готова да го споделя. Не помогна и това, че Саймън не ми даде никакво обяснение; след като колата изчезна, умът му автоматично взе да анализира ситуацията и докато ме изпращаше до къщата на брега, той не обели дума за онова, което щеше да стане между нас, ако не ни бяха прекъснали.
Само едно нещо ми подсказа, че не беше забравил докъде бяхме стигнали. Когато спряхме пред желязната порта, той слезе от неговата кола, за да се сбогува. Докато приближаваше джипа, обърнах глава, за да изключа радиото. Отне ми само части от секундата, но това се оказа достатъчно да се наведе през отворения прозорец, да вдигне косата от ухото ми и да прошепне четири думи.
Видях, каквото ми трябваше.
После си тръгна.
— Може ли за секунда да се съсредоточим върху атаката на тия откачалки? — обърнах се към Пейдж. — Моля!
Тя затвори менюто и огледа салона, за да се убеди, че тримата посетители на ресторанта, дошли за брънч2, не подслушват. Когато пак се обърна към мен, игривият блясък в погледа й беше изчезнал.
— Извинявай — тихо каза тя. — Повече от всичко искам отново да се събереш с любовта на живота си… но също така много ми се иска в сравнение с миналото лято, това да мине съвсем нормално. Затова ми е трудно да говоря за атаката на някакви откачалки.
— Напълно те разбирам. Повярвай ми!
Тя скръсти ръце върху купчината хартия и се наведе към мен.
— Имаше ли и други снимки, освен вашите от снощи?
— Да. Слава богу, нас ни няма на тях, но не се виждат и никакви други хора. Просто обикновени пейзажи — плажът, туристическите пътеки, скалите. С изключение на снощните снимки, този фотоапарат може да е на всеки посетител на Уинтър Харбър.
— Смяташ ли, че може да е на някой от групата при огледа на къщата?
— Може. В това има някакъв смисъл. Но ако е така, защо са били там толкова късно снощи? По това време къщата обикновено е празна.
2
Комбинация от късна закуска и ранен обяд, английски неологизъм, образуван от сливането на английските думи за закуска и обяд breakfast и lunch. Б.пр.