— Елате при нас! Ще ви направим място!
Докато той махаше и ни освобождаваше място в сепарето, навалицата се разреди и аз успях да разгледам по-добре неговата компания. Две от момичетата изобщо не бях виждала, но определено познавах третото.
— Ето я Натали! — извика Пейдж, дърпайки ме за ръката. — Ела да я поздравим.
Щом тя тръгна към тях, почувствах слаба тежест в гърдите. Пейдж беше готова да приеме с отворени обятия новата си приятелка, но мен Натали все още не беше успяла да спечели. Заради странното чувство при първата ни среща, соленото кафе, което ни сервира, и нещо, което все още ми убягваше, реших, че е най-добре да внимавам.
Това бе една от причините, поради които не изгарях от желание да я поздравя точно сега. Втората бе, че не исках да карам нашата компания да ни чака, нито по-късно да давам обяснения защо Колин е бил доста по-въодушевен от срещата ни, отколкото би трябвало да се очаква. Затова когато Пейдж продължи да ме тегли натам, аз забих пети в пода. Тя се обърна към мен и аз кимнах по посока на втория салон в заведението.
Той беше по-малък, но също толкова претъпкан. Саймън и Кейлъб седяха на малка масичка в ъгъла.
Пейдж вдигна палец в знак на съгласие. После се обърна към Натали и приближи ръка към ухото си, сякаш се обажда по телефон, давайки знак, че ще звънне по-късно. Помахах на Колин, докато Натали се навеждаше към него и му говореше нещо на ухото. Някакво изражение се мярна по лицето му, но тълпата ни повлече, преди да успея да преценя точно какво е то.
— Това да не е лаптоп? — попита Пейдж, когато наближихме Саймън и Кейлъб.
Когато най-после се добрахме до салона, предназначен за хранене и значително по-тих от бара, видях, че наистина е лаптоп. Лежеше на масата между Саймън и Кейлъб и беше заобиколен от бележници, химикалки и картончета от картотека, сякаш се намирахме в библиотека.
— Моя грешка — извика Пейдж край ухото ми. — Щом има компютър, значи наистина не е любовна среща.
И така да е, пак бях страшно щастлива да видя Саймън. Той стана, издърпа празния стол до себе си и изчака да се промъкна в тясното пространство между него и масата, преди да седне. Кейлъб направи същото за Пейдж.
— Благодаря. — Тя се усмихна. — Много хубаво, че все още има майки, които учат синовете си на добри обноски.
— Много съжалявам — каза Саймън. — Представа нямах, че ще е толкова претъпкано.
— Представа нямахме, че в града са останали толкова много хора — добави Кейлъб.
— Няма защо да се извинявате — каза Пейдж. — Всъщност е хубаво да си сред толкова хора. Как вървят нещата на яхтеното пристанище?
Не знаех дали тя умишлено отправи този въпрос към Кейлъб (доколкото я познавах, май наистина беше така), но той тутакси се впусна в подробности около шефа си, капитан Монти, и сегашното състояние на яхтеното пристанище. Разсеяна от близостта на Саймън, само на два сантиметра от мен, слушах с половин ухо техния разговор. Той се наведе към мен и отново се извини.
— Всичко е наред, наистина — уверих го. — Но защо не се срещнахме в дома на някой от нас?
— Реших, че ще е най-добре да сме по-настрани от родителите. Мама щеше толкова да ти се зарадва, че нямаше да ме остави на мира, докато първо двете не изпиете кана чай в кухнята. Не съм много сигурен, но си помислих, че и вашите ще са не по-малко щастливи да ни видят двамата с Кейлъб.
— Абсолютно си прав. И дори да успеехме някак да избегнем въпросите за училището и семейството, щяха да си намерят милион причини да ни прекъсват — горещ шоколад, сандвичи, още горещ шоколад. — Чувствайки се непривично срамежлива, аз бегло му се усмихнах. — Съвсем правилно си решил.
Ъгълчетата на неговите устни се извиха нагоре, когато погледът му попадна на моята огърлица, после отново срещна очите ми.
— Между другото, изглеждаш прекрасно.
Бузите ми пламнаха.
— Благодаря. Ти също.
Зарекох се да не анализирам всяка негова дума и жест в опити да разбера какво наистина мисли и чувства, но не можех да не отбележа, че е обръснал брадата си и се е подстригал. Освен това носеше панталон в цвят каки, вместо обичайните джинси, и кафява памучна блуза, а не тениска, както обикновено. За разлика от неочакваната ни среща в къщата край езерото, за тази знаеше отрано… и сигурно заради това беше положил извънредни усилия за външния си вид. Също като мен.