— Разбира се. Какво ще кажете още сега да отидем?
— Ами, знам ли. — Татко хвърли поглед към прозорците, които гледаха към океана. — Стана късно, тъмно е. Защо не почакате до утре сутринта?
— Защото — отвърна Шарлът, избутвайки стола си назад, — според мен двете с Ванеса вече достатъчно дълго чакахме.
Не бях сигурна какво точно има предвид, но думите й отказаха татко да възразява. Той сведе поглед и взе да мушка с вилицата в парчето чийзкейк, докато тя ставаше. Краката й за кратко се подкосиха и се наложи да се хване за ръба на масата. Очаквах той да скочи и да обгърне раменете й, да я подкрепи, ето защо си отдъхнах облекчено, когато вместо това предложи на мама да помогне в разчистването на кухнята.
Пък и Шарлът се справи сама. Вярно, движеше се като двойно по-възрастна жена, болна от артрит, но успя да излезе от кухнята и да стигне до задната врата.
Каменните стъпала към плажа обаче бяха друго нещо.
— Ти мини първа — каза тя, спирайки на най-горното стъпало.
Застанах на стъпалото под него и й протегнах ръка.
— Изглеждат по-стръмни, отколкото са в действителност. Просто ще слезем по-бавно.
Тя поклати глава.
— Трябва да поплуваш — усещам солта, която се изпарява от кожата ти. Ще стигна долу, докато излезеш от водата.
— Не искаш ли и ти да поплуваш? Така ще се почувстваш по-добре. И умората ще мине.
— Достатъчно е просто да нагазя до коленете и пак ще се почувствам добре. Честна дума. — Тя вдигна глава. — Моля те, Ванеса, върви.
Колкото по-дълго стоях, толкова повече натежаваше тялото ми. Колебаех се дали да я послушам, или да настоявам да й помогна надолу по стълбите. Останех ли още няколко секунди обаче, и двете щяхме да сме еднакво зле.
— Добре — отстъпих. — Няма да се бавя дълго.
Затичах се надолу по стълбите, обръщайки се на два пъти, за да се уверя, че тя е добре. Първият път не беше помръднала от мястото си, но вторият вече прекрачваше към следващото стъпало. Поуспокоена, изминах тичешком останалото разстояние до плажа. Отначало мислех да мина напряко през поляната до спалнята си, за да си облека банския, но после прецених, че силите няма да ми стигнат. Вместо това се скрих зад скалите и смъкнах якето и жилетката си. После, само по бельо, сутиен и блузка, се гмурнах в океана.
Явно шокът е бил по-силен, отколкото предполагах, защото ми трябваше повече време от обикновено, докато почувствам как живителният приток на енергия се разлива от върховете на пръстите ми по цялото тяло. Това още повече ме разтревожи, което на свой ред наложи още по-дълго да остана във водата. С надеждата да ускоря процеса, като изплакна тялото си както отвън, така и отвътре, аз отворих широко уста и започнах да поглъщам солената вода, докато плувах.
Няколко минути по-късно краката ми опряха пясъчното дъно и главата ми се подаде над водата. Лунната светлина трепкаше по голите ми крака, докато преминавах през прибоя, и аз изведнъж се сетих за Саймън. Почувствах внезапна вина, сякаш някаква неконтролируема част от съзнанието ми иска да го убеди да остане с мен на всяка цена, затова съсредоточих цялото си внимание върху плажа и Шарлът.
Тя беше слязла долу, както ми обеща, и сега седеше на пясъка, оставила протегнатите си крака на милувките на разпенената вода. Гледаше встрани, докато вървях по пясъка, оставяйки ми време да намъкна якето и полата. Заговори чак когато се настаних край нея.
— Много съжалявам, че пак те притесних. Нямах намерение да се появявам така неочаквано, но когато с Жаклин… с майка ти… се разговорихме, тя настоя да отседна тук.
Гласът й прозвуча колебливо, когато произнесе името на майка ми, но после укрепна. За миг усетих порив да й обясня, че чувствата ми към тях двете са различни, да разсея тревогите й. Но после една студена вълна обля краката ми и този порив премина.
— Знам — отвърнах. — Тя се е заела с мисията да облекчи положението ми с каквото може. Това явно включва и целодневно общуване с теб.
— Трябва да й е много трудно.
— Вероятно милион пъти повече, отколкото дава вид.
— С радост ще измисля някакъв предлог да се върна в хотела, ако смяташ, че това ще я успокои.
Обмислих предложението й.
— Благодаря, че го казваш… но след като вече си тук, сигурно ще се почувства още по-зле, ако внезапно си тръгнеш.
— Защото ще си мисли, че те ощетява по този начин?
— Точно така.
Тя кимна замислено. Минутка по-късно мобилният ми иззвъня. Измъкнах го от джоба на полата си и видях името на Пейдж да свети на екрана.