Точно на това се надявах и аз, но си дадох сметка колко е наивно, когато го чух от нейните уста.
— Само че това не е достатъчно — продължи Шарлът.
— Откъде знаеш? Нали ти самата никога не си се влюбвала? — Ахнах и запуших устата си с ръка. — Извинявай. Казах ужасно нещо.
— Няма нужда да се извиняваш. Въпросът ти е правилен. — Тя още по-силно притисна колене към гърдите си. — Знам това, защото съм виждала какво става с безчет други двойки. Както една обикновена жена е убедена, че всичко е подвластно на любовта, така мисли и сирената. Докато не се увери в противното. Дори връзката да започне добре, тя не може да оцелее при всички изпитания, които й предстоят.
— За жаждата ли говориш? За тая немощ? Или за непрекъснатата нужда да плуваш? — Разтърсих глава. — Саймън ще приеме всичко това. Той дори е готов да ме защитава, да се грижи за мен. — В това бях много по-сигурна, отколкото дали още иска да е с мен.
Очите й потърсиха моите.
— Прекрасно… но въпреки това не е достатъчно.
— Ама…
— Това не е всичко, Ванеса. — Тонът й стана остър. — Жаждата, премалата, останалите нужди на твоето тяло… това е само началото. Особено за ненофарите. Способностите ни са много по-големи от тези на нашите себеподобни, затова и нуждите ни са повече.
— Какво искаш да кажеш?
— За разлика от останалите сирени — продължи тя с внезапно омекнал глас, — нашите тела много бързо се адаптират след преобразяването. Те са като скенери, при това не само по отношение на солената вода, но и за получаваните и излъчвани сигнали. Те знаят какво е въздействието им — както върху мъжете, така и върху останалите сирени — много преди самите ние да сме го осъзнали. Може и да не си личи, но ние винаги сме десет крачки пред останалите сирени дори когато не използваме активно и не усъвършенстваме дарбите си.
Замислих се над думите й.
— В момента аз притежавам сила, за която не си давам сметка, така ли? И която не мога да контролирам.
— Точно така. Тя може би е по-мощна и по-различна от моята и тази на останалите ненофари. Защото се променя с всяко поколение сирени. Аз бих могла донякъде да те напътствам, но за добро или лошо, ти сама трябва да я овладееш през личния си опит и собствените си открития. Понякога уроците ще идват, когато най-малко ги очакваш.
Пред очите ми се мярнаха образите на Рейна и Зара. За тях тези приливи на неочаквана мощ сигурно са били особено вълнуващи. Мен обаче мисълта за тях би ме накарала да се завия през глава в леглото и завинаги да си остана там.
— При определени обстоятелства — продължи Шарлът — тази сила може да ти е от огромна полза. При други, особено когато твоите свръхспособности не са нито необходими, нито желани, тя може да е изтощителна и да ти причини вреда. Тъй като телата ни непрекъснато работят, те изискват и непрекъснато да бъдат захранвани. Много по-често и в много по-големи количества от сирените, които не са от нашето потекло.
Главата ми се замая, докато се опитвах да осмисля всичко това.
— Ами ако не успеем да им насмогнем?
Тя се насили слабо да се усмихне.
— Нека караме едно по едно.
Улових погледа й, после отклоних очи. Тежестта от гърдите ми премина към ръцете и краката, затова зарових длани в мокрия пясък, та кожата ми да попие неговата влага.
— Ако ти беше просто млада сирена, дошла за съвет при по-опитната си и по-зряла посестрима — продължи тя, — бих ти казала колкото се може по-внимателно, че е невъзможно да имаш нормална любовна връзка. Щях да те посъветвам да прекъснеш тази връзка, преди нещата да са се усложнили още повече. И щях да те уверя, че колкото и да е болезнена раздялата, тя би спестила на теб и на твоя любим болка, каквато дори не можеш да си представиш и от която най-вероятно никога няма да можеш да се съвземеш.
Следващия въпрос сигурно си го бях задавала наум поне пет пъти. Но когато тя така и не стигна до неговия отговор, аз си поех дълбоко въздух и го произнесох гласно.
— Но тъй като съм твоя дъщеря…?
Наоколо се разнасяха различни шумове — вятърът, прииждащите вълни, разбиващата се вода. Но въпреки това чух как тя рязко си пое дъх.
— Но тъй като ти си ми дъщеря — каза тихо, колебливо, сякаш проверяваше дали е чула правилно, — бих ти предложила да постъпиш така, както аз бих направила. Убеди Саймън, че не си тази, която си.
Погледнах я.