— Нещо не е наред ли?
Обърнах се. Саймън гледаше със свити вежди и здраво държеше юздите. Усмихнах се, за да го успокоя. После силно смушках кобилата с пети. Тя изненадано трепна и се насочи към пътеката.
— Ванеса, накъде…? Джак каза да…
Затаих дъх, докато минавах покрай него и поемах по пътеката. Отначало чувах само ударите на копитата на моята кобила по отъпканата земя, но секунда по-късно зад нас се дочу бързо препускане.
Отдъхнах си и пак предпазливо смушках кобилата. Тя мина в тръс, напредвайки между потъналите в зеленина хълмове, които сякаш се простираха километри напред. Отначало непохватно и доста болезнено се друсах върху седлото, но след известно време успях да нагодя надигането и спускането на задницата си с движенията на коня. Сърцето ми препускаше в очакване да дочуя зад нас тропот на коне, шум от коли и гласове, които ни наобикалят и нареждат да слезем от седлата и незабавно да напуснем. Нищо такова обаче не стана.
Минута по-късно пътеката навлезе в гъст шубрак. Дръпнах леко юздите, очаквайки Саймън да настои да се връщаме обратно. Но и това, както хайката на разгневени фермери от Лангден, не се случи. Затова продължих напред.
Не ми отне много време да разбера как стоте вълшебни акра на Мейн са спечелили славата си. Пътеката взе да се стеснява, а дърветата наоколо ставаха все по-високи и по-дебели. Слънчевите лъчи се прокрадваха през люлеещите се клонки и караха въздуха да сияе, а земята под краката ни да блещука. Под балдахина на листата цъфтяха цветя във всички нюанси на пурпурното, червеното и жълтото. Между техните листенца трепкаха крилете на пеперуди. Птички извиваха сладкогласни меки трели. Докато следвахме криволичещата пътека, имахме чувството, че не просто минаваме през това място, а че то ни обгръща от всички страни.
Двамата със Саймън не отронихме и дума през цялото време. Когато стигнахме стар покрит мост, никой от двамата не попита другия дали да не спрем за малко. Просто слязохме от конете, усукахме юздите им около един пън и продължихме пеша към червената дървена конструкция. Стигнахме мълчаливо до средата на моста и там се опряхме на едното от ниските перила. Докато надвесени наблюдавахме блещукането на течението на десетина крачки под нас, съзнавах само две неща: природната красота, която ни заобикаля… и ръката на Саймън върху моята.
След известно време той заговори:
— Кога стана толкова смела?
Вдигнах поглед от водата и го зареях над едно високо вечнозелено дърво в далечината.
— Преди никога не би направила подобно нещо. — Гласът му беше притихнал и замислен.
— Какво по-точно?
— Да не послушаш авторитетите. Да нарушиш правилата. Вярно, Джак изобщо не е страшен, но все пак. Той ни каза докъде можем да ходим… а ето ни сега, на другия край на света. Предишната Ванеса щеше да е твърде изплашена — не защото се е забъркала в нещо нередно, а просто защото е пренебрегнала думата на един възрастен и е дошла чак дотук.
Предишната Ванеса. Дали опитите ми да го убедя, че съм различна, една нова и подобрена версия, дават резултат?
Сякаш отговаряйки на безмълвния ми въпрос, Саймън продължи.
— Има и още нещо. Например как се отърва от онзи зад конюшнята. И колко категорична беше, че ще се прибереш сама онази вечер…
— Което ти така и не ме остави да направя — припомних му. — И кара след мен чак до нашата порта.
— Така е и пак бих го направил. Но това не значи, че не си била напълно убедителна. Преди също нямаше да помолиш да дойда с теб, но и не би отказала, ако ти предложех.
Нищо не отговорих. Той имаше право.
— Дори това — продължи той с внезапно омекнал глас, — че ме покани да прекараме деня заедно, особено когато нещата между нас… са толкова неопределени. Това е съвсем ново за теб. Различно.
— Предишната Ванеса щеше да чака ти да направиш първата крачка.
— Да, така мисля.
— А ти щеше ли да я направиш?
Той леко се засмя.
— Ето, виждаш ли? Това също — преди никога не би ми задала този въпрос.
Последва дълго мълчание, докато чаках да ми отговори.
— Хм… — Той се изправи и опря длани на парапета. — Дали щях да дойда при теб? И то не просто като приятел?
Лакътят му опря моя. Дъхът ми спря.
— Мисля, че не бих имал избор.