— Не е ужасно. Напълно разбираемо е. И аз си помислих същото.
— Благодаря ти — въздъхнах.
— Пак заповядай, но не го казвам, защото очакваш да чуеш точно това. — Тя помълча. — Известно ти е обаче, че и други хора ще направят тази връзка. Статията на сайта на „Хералд“ е само началото. Големите информационни канали може и да не надушат веднага новината, но из града хората ще я обсъждат, ще сравняват…
— Случилото се с Карла и Джъстин ли? Понеже тя беше първата жертва и единственото момиче сред пострадалите миналото лято?
Лицето на Пейдж се сбърчи в разкаяна гримаса.
— Наистина е така, но има и някои сериозни разлики. Най-съществената е, че Карла не е открита близо до вода. На това място има много остър завой, затова не е чудно да е пътна злополука, а виновникът да е избягал. И независимо от това какво ми мина през главата тая нощ, двете с теб сме наясно, че случилото се миналото лято е невъзможно да се повтори. — Вдигнах рамене. — Затова нека си говорят.
Тя стисна ръката ми.
— Самото безстрашие. Точно както каза красивият и умен господин Всезнайко.
Изпих на един дъх чая с лед, сякаш той би могъл да охлади пламналото ми лице.
— Като стана дума за него, май е време да сляза долу. Тази сутрин ми прати съобщение, че днес двамата с Кейлъб не само ще обядват, но и ще закусват тук. Но ти не се притеснявай — закуската ще си я платят. Сигурно просто иска да се увери, че съм стигнала тук цяла и невредима.
— Моля те. В случай че Саймън иска филе миньон, вместо обичайния сандвич с яйце и бекон, ще го има, при това безплатно. Всеки, който кара моята Ванеса да се чувства щастлива, както го прави той, получава каквото пожелае. — По устните й заигра усмивка, докато се изправяше и събираше лаптопа и папките от масата. — Кейлъб също е добре дошъл. Това се подразбира, естествено.
— Естествено.
Усмивката й стана още по-широка. Тъкмо щях да попитам дали не пропускам нещо, когато тя изведнъж стана сериозна и ме погледна.
— Между другото, много съжалявам за оная вечер в заведението на Мърфи. Така и не успях да ти се извиня и искам да знаеш, че се почувствах ужасно след това. Просто не знам какво ми стана… Предполагам, че всичко това ми дойде в повече — онези снимки и спомените, които те събудиха.
Аз също се изправих.
— Всичко е наред. Разбирам те.
Тя широко разпери ръце. Двете се прегърнахме през масата.
— Ето, виждаш ли? — подсмръкна тя. — Само да стане някаква трагедия и съм на ръба на пълен срив.
— Единственото добро нещо е, че тази трагедия ще е последната.
Двете слязохме по стълбите и се разделихме пред кухнята. Пейдж тръгна към Луис, който видимо преживяваше свой малък срив край фритюрника, а аз завих към салона.
— Ванеса! Слава богу!
Замръзнах край бара. Летящата врата рязко се върна назад и ме блъсна към нея. Натали прие това мое движение като един вид предложение и ми тикна каната с кафе, докато префучаваше покрай мен.
— Осма маса чака сметката, на десета искат още един стол, а на четвърта е свършила захарта.
— Добре, обаче аз не съм…
— А, знаеш ли как се регулира климатикът? С всичките тия хора наоколо стана доста горещо. Благодаря!
Все така стиснала каната с кафе, аз се огледах и започнах да броя.
Осем маси. В салона имаше двайсет маси и само осем бяха свободни. Това беше най-напрегнатият ден в ресторанта на Бети от началото на лятото насам.
В кухнята зад гърба ми дрънчаха съдове. Гласовете ставаха все по-високи. Хвърлих се в битката, започвайки със сметката на осма маса.
— Крайно време беше — изръмжа мъжът, докато пълнех чашата му.
— Съжалявам, че трябваше да чакате — казах. — Тази сутрин персоналът не достига.
— Не му обръщай внимание — обади се неговият сътрапезник. — Той пие кафето си само по един начин: вряло и от закусвалнята на бензиностанцията.
Бегло огледах ръцете им и се усмихнах. Първият мъж носеше венчална халка, вторият — не.
— Ще обичате ли още нещо? — попитах.
— Телефонният ти номер ще ни дойде много добре. — Ергенът пресуши чашата с кафе, която току-що му бях наляла. После ухилен ми я протегна и аз отново я напълних.
— Вашата сервитьорка ще дойде след минутка.
— Няма нужда да бърза. — Усмивката му стана още по-широка. — Щом гледката е толкова хубава, предпочитам да й се наслаждавам колкото може по-дълго.