Бързо сложиха Суркова в колата, направиха й инжекция. А тя все плачеше тихо, после се успокои и заспа, отпуснала глава на рамото на медицинската сестра. На връщане пътуваха при пълна тишина, страхуваха се да не събудят пациентката. А тя спеше отчуждено и тихо, сякаш душата й наистина беше отлетяла при роднините, напуснали живота.
Турецки през целия път размишляваше за странната смърт на кучето и стигна до неочакван извод: трябва спешно да позвъни на Борис Лвович Градус — великия съдебен медик и майстор на псувните, при него едното беше тясно свързано с другото. Ако Акчурин се е отровил от прекомерна доза кокаин, кой може да изключи, че не е възможно да се случи нещо подобно и с любимото му куче? Да речем, Мирта е виела и е действала на нервите на убийците. Или нещо друго, засега неизвестно. Но ако в тъканите на организма може да се открие наркотик, значи отравянето не е било случайно. Интересно, какво знае Градус по този въпрос?
След като откара болната и медицинския персонал в клиниката, Турецки веднага, направо от колата, потърси Борис Лвович. Той се оказа много зает, но когато Александър повторно обясни на санитаря кой го търси, старецът все пак се обади, като предварително награди старши следователя по особено важни дела със засукана ругатня.
Турецки изслуша усмихнат дългата тирада и при първата пауза възрази, че от честото приемане на неразреден спирт дори закалените бойци на невидимия фронт най-накрая получават разводняване на мозъка: започват да се повтарят. Вицът беше много стар, Турецки постоянно го използваше, когато спореше с Градус, но всеки път имаше смайващо влияние: докторът моментално млъкваше и започваше да слуша събеседника си.
Градус млъкна, може би за минута, не повече, но през паузата Александър успя да изложи пред медицинския експерт същността на проблема.
— Отдавна ли? — попита Градус.
— Какво имате предвид, Борис Лвович?
— Майната ти! — кипна Градус. — Питам те на чист руски език, отдавна ли са погребали кученцето, в организма на което ти възнамеряваш да откриеш следи от наркотик? Не съм ли ясен?
— Е, докторе! Ако трябва да сме абсолютно точни, тогава беше ноември, и щом сега сме декември, значи са минали, да не излъжа…
В слушалката се чуха звуци, които могат да издават само захапали се в смъртна схватка саблезъби тигри.
— Месец и осем дни! — бързо съобщи Турецки, умирайки си вътрешно от смях, че все пак успя да ядоса стареца.
— Там вече няма нии-щич-ко… трах-тах-тарарах-тах— тах! Всичко се е разложило.
— Животното е в кашон от банани и е посипано с пясък — вметна Александър.
— На мен ли предлагаш да се заема с това…? — Последва нецензурно название на ексхумацията.
— Имайте страх от Бога! — извика Турецки. — За тази работа в Москва ще се намерят къде по-добри специалисти. Искам да знам експертното ви мнение. Може ли поне нещо да се открие?
— Много ли е нужно? — попита сухо Градус.
— Както се казва, донемайкъде.
— Добре, да ексхумират и да го карат… Докъде стигнах!
— Аз ще чер… — започна Турецки, но Градус моментално го прекъсна:
— А ти какво мислеше? Че ще се измъкнеш просто така? Скоро ще вземеш да ми мъкнеш умрели плъхове! Том Сойер, разбираш ли!
Турецки прихна, затвори и започна да пише заповед за ексхумация на кучешки труп с посочване на координатите на гроба, адреса на селището и своите съображения как е най-добре да се стигне дотам.
В коридора на прокуратурата Турецки срещна Казански, който, ако се съди по лъщящите му мазни устни, идваше от барчето. Беше сит и затова благодушен. Благоволи да се поинтересува покровителствено от хода на разследването по делото на банка „Ресурс“. Но по навик не доизслуша, само махна с ръка:
— Добре де, важното е, че делото се движи… Да, за малко щях да забравя. Обажда се Савелиер, благодари, че сте му помогнали да проведе така нареченото семейно разследване. Какво зетче си има, а? Няма късмет старецът… — Но в гласа на началника на следствието нямаше съжаление, по-скоро някакво скрито тържество.
Турецки влезе в кабинета си, съблече се, после извади от сейфа пакета с документите, иззети от Долгальов. Време е да сяда и се запознае, макар и бегло, с дейността на тази фирма. Ако Крохин беше жив, щеше да ги изкоментира, а сега ще трябва сам да се оправя.
След като прегледа няколко платежни нареждания, Турецки обърна внимание на договор с немска фирма за доставка на нефт. Сделката беше за единайсет милиона долара. Пак тук се намираше и постановление на руското правителство „За квота за доставка на нефт“. Документът разрешаваше експортна квота за суров нефт в размер на два и половина милиона тона.