— Вече близо година не живее с нас. Понякога пита здрави ли са децата. Веднъж се обади от Англия, хвалеше се, че станал там лорд. Излиза, че сега децата му ще са знатни хора? Пълни глупости, така мисля аз.
— Тук къде работи обикновено? Има ли кабинет? — поинтересува се Грязнов.
— Какъв кабинет? Двустайно жилище за четирима. Той има голяма къща извън града, близо до Молоково. Има и вила. В Ярославка. А тук дори не са останали негови неща.
Турецки само кимаше. За вилата знаеше. Там Пихтин е пазел касетите си.
— Известно ли ви е с какво се е занимавал мъжът ви? — продължаваше Грязнов. — Какви фирми притежава?
— Преди да замине за Англия, имаше барче и малък завод за колбаси. Но продаде всичко, казваше, че започнал бизнес в чужбина.
— Разведени ли сте с него?
— Още не. Всъщност все ми е едно. Но може той да си е ударил печат, богатите всичко могат да си купят, в това число и чист паспорт. Но вие влизайте, вижте сами. Обискирайте каквото трябва. Ще ви отворя гардероба. Там са само моите дрехи и на децата.
Грязнов и Турецки влязоха в апартамента, огледаха се. Обикновена „хрушчовка“, тясна, обзаведена с евтини мебели. На масата едно момче пишеше нещо.
— В болнични съм — каза жената. — Бяхме болни от грип, сега искам да прекратя болничния, краят на срока е, толкова е натоварено в училище. Така че извинете, търсете, каквото искате, а аз трябва да тръгвам.
— Да са останали някакви документи или книжа на мъжа ви?
— А, това ли. Има малко. В чекмеджето на бюрото, погледнете ги.
— Може ли да ги вземем с нас? — попита Турецки.
— Вземайте — съгласи се равнодушно жената.
Турецки състави протокол за доброволно предаване на документите. Единият от оперативниците събра документите в чанта. Турецки обърна внимание на дебел бележник, взе го, разлисти го, пъхна го в джоба си.
Вече на улицата каза на Грязнов:
— Знаеш ли чий е бил бележникът?
— Не, откъде да знам? — Вячеслав само сви рамене.
— На Акчурин. Разбираш ли?
— Разлисти го, какво има вътре?
Турецки отвори бележника. На всяка страница само телефонни номера и нито едно име.
— Какво значи това? — удиви се Грязнов.
— Явно банкерът е имал изключителна памет, само е фиксирал номерата. За всеки случай. Ако пък забрави нещо, тогава поглежда в бележника.
— Феноменален човек, не ни е оставил никаква информация.
Оперативниците се качиха в рафика и той бодро тръгна, предстоеше пътуване до далечното и глухо селце Молоково, през последните години „новите руснаци“ си го харесаха и строяха там огромни къщи.
Жената на Козлов им каза точния адрес, пътуваха уверено. Опасяваха се само да не би Козлов да е продал къщата си на някого.
Селцето Молоково и вилната част се намираха насред гората. Делеше ги километър, не повече. Къщата на Козлов изглеждаше внушително, като че ли това беше най-привлекателната постройка. Две стройни колони подпираха балкона на втория етаж. Яркозеленият керемиден покрив привличаше погледа отдалеч. Отвън къщата благородно съчетаваше бяло и кремаво.
Оперативниците влязоха в двора, затрупан от скорошния снеговалеж. Никъде не се виждаха никакви следи.
— Трябва да намерим свидетели за обиска — каза Турецки и се запъти към селището, към една къща, над която се виеше дим от комина.
Пазачът, на когото Александър показа удостоверението си, каза, че във вилата на Козлов отдавна не е имало хора, и се съгласи да присъства на обиска, като покани и сменника си.
— Кой ще отвори вратата? — попита Турецки.
— Ще се наложи аз да се заема — каза Грязнов. Той порови из джобовете си, извади инструмент, наподобяващ комплект фиби за коса, повъртя се около ключалката и отвори вратата.
— Моля, господа! — покани той с широк жест, докато правеше място на Турецки и свидетелите.
В голямата стая имаше няколко меки фотьойла, диван, телевизор. Но подредбата изглеждаше някак сиротно.
— Смятай, че стопанинът не живее тук! — обясни пазачът. — Далече е от Москва, семейството му не е идвало. Личи, че повечето ходи по гости.
— Не е лесно да си богат човек — подкрепи колегата си вторият пазач, — нямаш мира заради имуществото. Къща без стопанин бързо овехтява и се поврежда.
— Като се стигне до съд, ще конфискуват къщата, ще я продадат на търг и ще върнат парите на вложителите. Може някой да ни каже благодаря за това — обади се Грязнов.