Огледаха кухнята, която също изглеждаше неподдържана. В мивката имаше мръсни съдове, забравени неизвестно откога. Един от оперативниците отвори няколко вградени гардероба, но там не намери нищо, освен паяжини.
На втория етаж имаше само спалня. Леглото се оказа незастлано, стоеше разголено бяло, със смачкани чаршафи.
Турецки отвори чекмеджето на раклата и намери вътре малко аптекарско шишенце с бял прах.
— Какво може да е това? — попита той Грязнов.
Вячеслав предпазливо помириса съдържанието, кимна разбиращо:
— Напълно е възможно. На нищо не мирише. Ще го вземем, химиците ще кажат. Не искам да опитвам. Всичко може да се очаква от тях.
Когато почти всички бяха излезли от стаята, един от оперативниците надникна под кревата и забеляза над дървения под да стърчи малко квадратче.
— Вижте какво намерих! — извика той.
Още един оперативник се върна. Отместиха леглото. Явно паркетът беше се понадигнал от промяната на температурите. Подпъхнаха нож, а когато надигнаха паркетината, откриха желязна пластина. Това беше капак на малък сейф, монтиран в пода.
Опитваха се да вкарат в ключалката нож, но напразно!
— Трябва да извикаме Грязнов — предложи единият. Вторият се отмести до прозореца. И това го спаси. Защото в това време първият оперативник, открил сейфа, все пак по някакъв начин се изхитри да захване капачето на сейфа и да натисне дръжката. Последва взрив. Горкото момче пое целия удар върху себе си…
Турецки и Грязнов вече бяха на изхода, когато на втория етаж гръмна. Те замряха за миг, спогледаха се и хукнаха обратно нагоре. Убитият представляваше страшна гледка. Този, който стоял до прозореца, беше контузен от взривната вълна. Безпомощно мяташе насам-натам глава и като риба отваряше и затваряше безмълвно уста.
Леглото се беше запалило. Пламнаха пердетата. Всички, които се намираха в къщата, хукнаха да гасят пламъка. Изхвърлиха кревата от втория етаж на снега, свалиха пердетата, завесите — всичко полетя като факли надолу. Като че ли успяха да победят огъня.
Върху част от разкъсания на парчета килим спуснаха обезобразения труп на живия допреди пет минути весел човек. Внимателно поведоха под ръка оглушалия до колата и го сложиха на носилка.
— Трябва да се махаме от тази къща, кой знае какво ще почне да се взривява — каза мрачно Грязнов. — Проклет стопанин. И къщата като него…
Съставиха протокол. Изплашени от случилото се, наетите свидетели бързо подписаха документите и изчезнаха.
Турецки гледаше с тъга страшния пакет, увит с брезент, който оперативниците поставяха в багажното отделение на оперативния микробус.
Експерт-криминалистът пълзеше на колене по пода, събираше остатъци от метал, някои обгорели парчета, за да може, като си отиде в лабораторията, да проучи взривното устройство.
Времето минаваше мъчително бавно. Най-накрая той излезе, отупа почернелите си от сажди колене и лакти. Каза, че могат да тръгват.
Къщата беше затворена, портата заключена с висящ катинар. В двора под прозорците чернееше обгореният скелет на кревата.
Грязнов погледна към опечаления Турецки.
— Тръгвайте… Какво да се прави, избърза момчето. А ти нямаш никаква вина. Добре де. Сега сам ще отида в „Парадайз“ — и тръгна към своя форд.
За да стигне до Никита Воронин, Грязнов трябваше да преодолее трите прегради на охраната, като всеки път си показваше служебната карта. „Братоците“ гледаха, четяха, размишляваха, но… го пускаха до следващата врата и пореден охранител.
Офисът беше обзаведен по последна дума на европейските стандарти, блестеше от чистота, пластмаса, огледала и стъкла.
Воронин беше облечен със строг черен костюм с ярка вратовръзка и искряща от белота риза. Стана от мястото си, ръкува се с госта, покани го да седне. В маниера и гласа на собственика на кабинета имаше само официалност и строгост. Посрещна началника на МУР, сякаш е случаен и немного нужен посетител, явил се с оплакване от обслужването.
— Слушам ви — процеди хладно Воронин.
Грязнов искаше да каже, че е дошъл той да слуша. Но се сдържа, всичко предстои, ще успее…
— Знам, че известно време сте работили като охранител и шофьор на Владимир Козлов.
— Има такова нещо.
— За да няма недоразумения, искам да ви предупредя, че провеждам официален разпит на свидетел. Вашите показания ще бъдат вписани в протокола. Ако желаете, ще ви задължа да се явите на разпит при мен на „Петровка“ № 38.