— Точно така.
— Е, какво пък, остава само да уточним дали Градус е намерил нещо в кучето. И утре ще започна да разпитвам Козлов.
— Желая ти късмет.
На вратата на кабинета се почука, влезе Олег Величко.
— Да не преча? — попита той.
— Влизай, Олег — покани го Турецки. — Какво има? Какво ти е?
— Появил се е този проклет Липников, убил кварталния и тежко ранил още един човек.
— Как е станало? Къде? — скочи Турецки.
— Днес през деня при планова проверка на жилищен сектор в южно Чертаново от упор са били разстреляни двама милиционери от районното. Стрелецът се е скрил с жигули. Както обикновено, операция „Сирена“ не е донесла резултати…
— По-подробно, Олег.
Олег уморено се отпусна на стола.
— Тъкмо сега идвам оттам. Кварталният, майор Игор Земцов, и колегата му Иван Абросимов обхождали апартаментите, където по техни сведения живеят осъждани по-рано граждани. В едно от жилищата се сблъскали с Липников, който отворил широко вратата и открил прицелна стрелба с пистолет ТТ. Всеки от милиционерите е получил по два куршума. Земцов загинал на място, а старши лейтенантът е откаран в реанимацията. Колата, с която избягал Липников, скоро е била намерена, а от него няма и следа. Най-вероятно ще се постарае да изчезне от Москва.
— А откъде е известно, че стрелящият е Пьотър Липников? — попита Турецки.
— Оказва се, че той изобщо не се е крил. Наел квартира при една баба. Показал й паспорта си. Дал й пари. И тя на никого не казала, че си е намерила квартирант.
— Горката жена, колко страх е събрала — рече Турецки. — Добре, мисля, че сега заради смъртта на колегата си момчетата ще открият Липников и под земята.
— Ще ми се да вярвам — отбеляза навъсено Олег.
42.
Времето, което Козлов прекара в следствения арест, му беше повлияло странно. На лицето му се бе появила странна смиреност, или поне така се стори на Турецки, понеже лицето на арестувания беше обрасло с гъста четина. Явно и затворническата храна не му подхождаше много, очите му бяха хлътнали, изгубили блясъка си, сякаш го е напуснала жизнената сила.
Турецки настани Козлов да седне срещу него и започна разпита.
— Владимир Афанасиевич, искам да ви върна в онази вечер, когато умира Акчурин. Разкажете как приготвихте вечерята, какво ядохте. Моля да не пестите подробностите.
— Но нали вече говорихме за всичко!
— Разбирам, че не ви е много приятно да си спомняте миналото, но такъв е животът: има свойството да се връща.
— Не разбрах намека.
— Владимир Афанасиевич, не се преструвайте. Знаете за какво говоря. Не сме се събрали на купон и не ви питам от празно любопитство.
Козлов помълча, потисна неприязненото си отношение към следователя и започна да разказва:
— Пристигнахме, започнахме да приготвяме вечерята, сервирахме масата двамата с Воронин, после вечеряхме обилно. Това е всичко.
— Какво ядохте? — попита Турецки.
— Това, което ядат хората: картофи, пържоли, краставици, домати, различни плодове, сладкиши.
— Какви сладкиши?
— Не помня точно. Бонбони, бисквити…
— Казват, че Акчурин обичал сладкото?
— Да, обичаше сладки неща, бисквити, пасти.
— Забравихте да кажете за тортата — напомни Турецки.
Козлов предпазливо погледна и попита:
— Каква торта?
— Тази, която сте купили и донесли за Акчурин. Откъде я взехте?
— Купихме я в Елисеевския магазин, обикновено оттам купувахме продуктите, когато ще ходим извън града.
— А вие самият ядохте ли от тортата?
— Аз не обичам сладки неща, предпочитам месните храни, добре приготвени, с подправки.
— А защо сте забранили на Воронов да яде от тортата?
— Не съм забранявал. Просто казах, че Акчурин обича сладкото, не я пипай, нека да хапне днес, и за утре ще остане.
— А видяхте ли, че храни кучето с торта?
— Да. Мирта обичаше сладко, крем, също като стопанина си.
— Явно е издъхнала, защото се е натъпкала с кокаин.
— Глупости. Кой може да каже със сигурност? — заяви Козлов.
— Знаете ли къде е закопана Мирта? — попита Турецки.
— Не, не съм се интересувал.
— Точно това ви е подвело. Суркова ми показа мястото, където двете с Бережкова са заровили кучето. Направихме ексхумация. Лабораторният анализ, който направи най-добрият ни специалист по съдебна медицина, показа, че в мозъчните тъкани на животното са останали следи от кокаин. Такива ми ти работи, Владимир Афанасиевич. Това не са измислици, а наука. Ето, можете да се запознаете с експертизата. Четете подчертаното.