Майор Максимов беше веселяк, охранен, червендалест, през цялото време разказваше вицове, смееше се заразително, с което дори малко измори спътниците си.
Зад стъклата на Грязновия форд се мяркаха безрадостни картини на късната есен: голи поляни, камари с боклуци, гаражи, складове, след това се проточи горският масив.
— Готово, момчета, стоп! Пристигнахме — каза Максимов.
Колата спря на банкета, пътниците излязоха на влагата, свивайки се в яките и потрепервайки от студ.
— Каква гадост е тази есен! По-добре да идва зимата! — обади се Максимов, докато потриваше ръце и гледаше в краката си. — Ето, вижте, още личат кафявите петна по земята. Лежеше тук по гръб и гледаше небето, очите му бяха отворени и погледът учуден, сякаш не е могъл да повярва в смъртта си.
— Е, майоре, това вече си го съчини — усъмни се Турецки.
— Защо да съчинявам? Нагледал съм се на всякакви мъртъвци в моята работа, но такъв виждам за първи път. Честно ви казвам.
— Намерихте ли гилзите? — попита Грязнов.
— Да. Автомат „Калашников“, експертизата ще потвърди.
— Добре. Ще проследим всички следствени материали да бъдат изпратени на нас, понеже вземаме делото.
По този път вече бяха минали множество коли, може и да е имало свидетел, видял трагедията от последната нощ, но къде да го търсиш… Мястото е пустинно, по-нататък следва долчинка. Голям късмет, че убийците не са решили да заравят трупа някъде в гората. Тогава нямаше да се намерят никакви следи.
— Добре, можем да вървим. Разбира се, трябва да се включи агентурата. И още нещо. Смятам, че трябва да се пусне съобщение в медиите, може пък да се обади някой свидетел — предложи Турецки.
— Сега накъде? — уточни Грязнов.
— Ще закараме майора — и в Москва. Трябва да се срещна с колегите на убития счетоводител и с родителите, ако има такива. Ще изпълняваме задълженията си.
— Като казахте задълженията — обади се Максимов, докато сядаше тежко в колата. — Един богат дъртак си взел млада булка, направили сватбата. Жената си мисли: „Да върви по дяволите този дядка! Ще си хвана любовник и ще си живея живота, поне ще се възползвам от богатството. Може да е за хубаво, че той нищо не може.“ Легнали си в различни спални, както е прието в богатите семейства. Но се минали десетина минути, на вратата се почукало, влиза дядката, вежливо се извинява за нахълтването, но, казва, идвам по работа — да изпълня съпружеските си задължения. Жената се смаяла, но не му отказала. Нали разбирате, съпружеските задължения са свято нещо. Старчето се потрудило, заминало си, а след десетина минути пак се чука на вратата. Оказва се, че той пак дошъл да изпълнява съпружеските си задължения. Минало известно време — всичко се повторило. Тогава жената се изморила и викнала възмутена: „Докога ще искате? Цяла нощ обикаляте насам-натам, а аз кога ще спя? Скоро ще съмне!“ Дядката помислил и казал: „Извинявай, гълъбче, мъчи ме проклетата склероза. Изпълня си задълженията и забравям, и така цяла нощ. Ти ме спирай, когато ти писне…“ Максимов прихна. Слушайки смеха му, Турецки и Грязнов неволно се усмихнаха.
Тежката работа, близостта с чуждото нещастие и собствената смърт караха тези хора да живеят, без да обръщат внимание на мрачното, а да търсят вдъхновение в нещо обикновено и делнично: в съчувствения поглед, в шегата и вица, понякога в циничната фраза. По друг начин е невъзможно да се оцелее. Прекалено страшен е животът, погазен от смъртта.
8.
Във фирма „Спектър“ нямаше много хора: само секретарката, няколко мениджъри и четиримата охранители. Всички изглеждаха подозрително заети, сякаш появата в офиса на началника на Московската криминална милиция и „особено важния“ от Главна прокуратура не засягаше никого.
Дългокраката секретарка, усмихната, с чисто, приятно лице, пресилено вежливо им предложи кафе.
— Приемете нашите съболезнования по повод преждевременната кончина на вашия колега — започна Турецки.
— Ах, това е ужасно! Аз бях в шок! Наистина! Женя беше толкова безобиден човек, на кого му трябваше да го убива?
На лицето на момичето беше изписано искрено съжаление, че Крохин не е между живите.
— Как се казвате? — обърна се Грязнов към секретарката.
— Светлана — отговори тя предвзето и моментално забрави за доскорошния си шок.