— Сега ще има консилиум, там ще решат всичко. Може да се наложи да му правят още една операция.
— Как изглеждаха хората? Опишете ми ги.
— Какво говорите! Изобщо не съм ги запомнила! — изплашено заяви тя. — Еднакви, черни, с шапки от северен елен, карирани мохерови шалове и с черни палта.
— Черни значи? Негри ли бяха?
— Не, тези… от кавказка националност.
— Но поне нещо не помните ли?
— Знаете ли колко народ идва тук при болните? Мога ли да запомня всеки?
Турецки излезе от клиниката, погледна ядосано към небето, където също се събираха тъмни облаци. Мрачният ден угнетяваше душата му.
Нима пак са се появили чеченци? Но тогава за тях може да знае и да разкаже главният счетоводител на Северна банка Виктор Кремньов. Геранин го съветваше да се обръща към него. Човек на такава длъжност сам изпълнява много финансови операции.
Турецки седна в колата и тръгна към Северна банка, размишлявайки за странните посетители на Геранин. Ще трябва да се свърже веднага след консилиума с главния лекар. Дали да не сложи пост край болния? По идея трябваше да го направи веднага. Кой да знае!
Днес беше ден за несполуки. В банката съобщиха на Турецки, че сутринта главният счетоводител е излязъл с някакви клиенти. Не казал кога ще се върне.
Следователят започна да разпитва секретарката, фина брюнетка на около двайсет, как са изглеждали посетителите, дошли за Кремньов.
— С черни палта и шапки от северен елен — отговори момичето.
— И с карирани шалове — добави уверено Турецки.
— Да. А вие откъде знаете?
— Успяхте ли да разгледате лицата им?
— Лицата? Мургави, с една дума, кавказци.
— Уви! — рече Турецки. — Сега съм сигурен, че няма да дочакате счетоводителя си.
— Защо говорите така?
— Кавказците са гостоприемни хора. Когато започнат да хранят и поят, понякога те черпят до смърт.
Турецки се раздели с изплашената секретарка и за всеки случай я помоли да го предупреди, ако главният счетоводител неочаквано се появи. В което не вярваше. Но все пак си остави визитната картичка.
Нямаше съмнение, това са същите хора, които са посетили Геранин. Те са искали нещо от банкера, но когато са разбрали, че е безпомощен, са хванали счетоводителя. Да ги намериш в многомилионна Москва е все едно да откриеш игла в купа сено. Остава да се чака кога ще предявят исканията си към банката на Геранин.
А може да не е толкова страшно? И фантазиите му да нямат никакво основание? Вече на излизане от банката той се обърна рязко и тръгна обратно към приемната.
— Може ли да ми помогнете да съставим фоторобот на кавказките гости? — попита той секретарката.
— Не помня добре.
— Ами ако опитаме?
— Може, но не съм сигурна в себе си.
— Видяла ги е още една жена, медицинската сестра от болницата, в която е настанен Геранин. Може би ще си спомните заедно нещо — каза Турецки. — Това е извънредно важно.
— Разбирам, но в момента не мога да напусна работа. Може ли да дойда при вас след пет часа?
— Моля. Ще ви пратя кола.
— Няма нужда, аз си имам.
Турецки се върна в клиниката, за да се осведоми за състоянието на Геранин.
— Зле е — каза сестрата. — Решиха да му правят операция.
— Може ли да поговоря с лекуващия лекар?
— Да, разбира се.
Катя заведе Турецки в кабинета на лекаря, нисък набит мъж, облечен с измачкан халат. Той кимна на следователя, предложи му да седне.
— Какво се е случило с Геранин?
— Вчера след посещението на някакви колеги е изпаднал в кома. Впрочем може да не е свързано с посещението. Болният изкара много тежка черепно-мозъчна травма. Сега мозъкът му сякаш дреме. Медицинската практика познава такива примери, когато човек може да се намира с месеци и дори години в подобно състояние. Както знаете, в „Бурденко“6 вече толкова време лежи генерал Романов, който след раняването в Чечня не идва на себе си. Японски професор неврохирург му постави електронен стимулатор на мозъка, но засега безрезултатно.
— Медицинската сестра е видяла хората, посетили вчера Геранин. Бих искал тя да ни помогне да съставим фоторобот. Ще може ли да я освободите довечера към пет часа?
— Добре, ще й намерим заместник.
Турецки благодари на лекаря и пак тръгна към Катя, да я предупреди, че в пет часа ще дойде кола за нея. Девойката се опита да откаже. Но Турецки беше непреклонен, обясни й, че няма да е сама: има още една свидетелка. Това малко поуспокои сестрата.