В Главна прокуратура го очакваше неочаквано и приятно съобщение. Донесе го Олег Величко.
В Химки по време на ограбването на товарен склад между охраната и нападателите се завързала престрелка. Бандата изгубила двама от своите: единият убит, а вторият, ранен в крака, бил арестуван от охраната. Естествено, още на място провеждат душеспасителна беседа, след която в много плачевен вид и безсилно състояние бандитът бил предаден на милицията.
— Въпрос с повишена трудност — рече Олег. — Кой е бандитът?
— Всеки може да е — Турецки сви рамене. — Малко ли отрепки ходят по белия свят?
— Този е наш общ познат.
— А, познат? Тогава трябва да си помисля.
— Предавате ли се?
— Ти ми кажи по кое дело е подведен?
— Косвено по банка „Ресурс“ — подсказа Величко.
— Тогава сигурно е Липников. Няма кой друг. Това дело наполовина е разкрито, съвсем малко остава неизяснено.
— Правилно! Точно той! Представяте ли си какъв тип! Вместо да залегне и да не мърда, той тръгнал да се бие!
— Свършил си е работата. Хайде сега да го разпитаме, да намерим приятелчетата му. А кой от бандитите е убит?
— Митин.
— Също не е зле. Един участник по-малко. Олег, ще те помоля да ми помогнеш. Тук ще дойдат две жени. Трябва да съставим фоторобот на някакви кавказци, заподозрени в престъпление. Ако обичаш, заеми се с тях. Едната е секретарка в банката на Геранин, другата е медицинска сестра от клиниката, където сега лекуват банкера. А аз ще се заема с Козлов, писмената работа толкова време ми отнема! Ще чакам тук резултатите, донеси ми картинките, искам да видя лицата им.
— Каква са я забъркали?
— Вчера посетили Геранин, след което банкерът изпада в кома. А днес са отвели главния счетоводител. Чакам кога ще предявят исканията си.
— Ясно. Ще направя всичко. А кога да ви доведа Липников?
— Хайде да го отложим за утре. Сега няма къде да ни избяга.
Олег излезе. Турецки извади цигара, запали я, гледайки замислено през прозореца, където бушуваше снежна буря. Зад стъклото снежинките се извиваха и творяха вечната си магия, дълго избираха място, преди да кацнат на перваза, и ту излитаха, ту се спускаха.
Александър помисли, че скоро ще дойде Нова година и трябва да купи елха на дъщеря си, да избере за нея и за Ирина подаръци. Добре ще е да завърши всички стари дела, за да не ги мъкне в новата година. Но за съжаление не става така.
Зазвъня телефонът. Беше Грязнов.
— Там ли си? Отлично! Бягай на входа, ще те взема по път! — извика той.
— Къде?
— Във фирма „Спектър“ е извършено нападение. Сега ми докладваха. Оперативната група и спецназ вече пътуват за там.
— Кой може да нападне фирмата на Долгальов? — не бързаше Турецки.
— Ще видим на място. Стига, няма време!
Турецки наметна палтото на раменете си, прибра документите в сейфа, заключи кабинета и тръгна към изхода.
Вячеслав пристигна след минута.
Сградата, където се намираше офисът на „Спектър“, беше отцепена. В двора вече се разпореждаха служителите на ГУВД със следови кучета. Експерт-криминалистът беше зает с фиксиране на пръстови отпечатъци върху оставената от грабителите лада деветка, оперативниците събираха гилзите.
При Грязнов и Турецки дотича Николай Саватеев.
— Пристигнали са с две коли — каза той, — едната са изоставили. Били са общо петима, въоръжени с калашници и пистолети ТТ. Откриха огън по пристигналия отряд. Прикри ти зад служителите на фирмата, престъпниците излязоха и се скриха. Загина сержант Ветров. Един от сътрудниците е ранен в гърба. По време на престрелката е послужил на престъпниците като жив щит.
Турецки се разходи из сградата. Под краката му пукаше счупено стъкло, куршумите бяха пробили мазилката по стените, търкаляха се счупени столове. Навсякъде цареше хаос. Намери служителите на фирмата на втория етаж. Разпитът започна от Светлана:
— Как се случи това?
— Те влязоха в зданието, вързаха и разоръжиха двама от охраната. Качиха се в приемната и поискаха да видят Долгальов.
— Кои са? Колко бяха?
— Общо петима. Но тук влязоха трима. Двама останали долу, да пазят входа.
— Как изглеждаха?
— Всички до един — от Кавказ.