— С какво бяха облечени?
— Двама с палта, един с кожух.
— Добре, разказвайте по-нататък.
— Искаха да дойде Долгальов. Обяснявам им, че го няма и няма да дойде. Тогава казаха: „Викай заместника.“ Извиках Заметалин. Отидоха да говорят с него в кабинета. После започнаха да крещят, да искат някакви пари. Тогава аз натиснах копчето на сигнализацията и извиках милицията. И като се започна една! Кошмар! Мислех, че няма да оцелея. Те ни хванаха и като се криеха зад гърбовете ни, тръгнаха към колите си. Какъв ужас! Стрелба като на кино!
— Къде е Заметалин? — попита Турецки.
— Откараха го в болницата, ранен е.
— Сериозно ли?
— Не знам — отговори неуверено момичето. — Ударен е в гърба.
— Долгальов така и не се е появявал, нали?
— Не. При нас почти всички напуснаха. Няма заплати. Не знам. Този погром… Какво ще стане?
— Какви пари поискаха кавказците? — попита Турецки. — Какво е това, рекет ли?
— Не. Аз разбрах, че Долгальов сякаш обещал, но не им дал някаква баснословна сума. А Заметалин не е знаел нищо за това. Или се е правел. Такива ми ти работи. С една дума, началството го няма, а ние сърбаме надробената от него попара. Добре поне, че останахме живи. А къде е гаранцията, че утре няма да дойдат да ни довършат?
Турецки помоли един от оперативниците да запише показанията на момичето.
— Кой още остана в офиса? — поинтересува се Турецки.
— Двама охранители и един мениджър.
— Слава, да отидем да поговорим с момчетата — извика той Грязнов.
Мъжете седяха в пушалнята и пушеха мълчаливо.
— Най-подходящото време за цигара — рече Вячеслав, докато сядаше на стола и изваждаше цигарите си. — Е, момчета, постреляхте ли малко? Радвам се да ви видя живи.
Но охранителите не бяха в настроение.
— Майната му на всичко: и на службата, и на началството! — рече единият. — Той се вее, значи някъде върти далавери с кавказците, а нашите глави на огъня!
— Знаели сте какво ви чака. Охраната си е охрана — отбеляза Турецки.
— Да бе, знаех! То ние и оръжие нямаме. Само палки. А ония с калашници. Усещате ли разликата?
Нито охранителите, нито мениджърът добавиха нещо ново към разказаното от Светлана. Трябваше да се отиде в болницата при Заметалин, само той можеше да внесе яснота какво са искали от него кавказците и за какви пари са претендирали.
43.
Над Москва се спускаше ранен декемврийски мрак. Бурята стихна, укроти се.
Турецки и Грязнов караха бавно към институт „Склифосовски“, за да разпитат Заметалин. Беше натрупало много сняг, не успяваха да го разчистят.
— Слава, може би не успях да ти кажа, че двамата кавказци са се появили и на друго място. Навестили са Геранин, след което състоянието му се влошило. А после отново двама кавказци отвеждат главния счетоводител на Северна банка. Понеже Долгальов е работел с тази банка, мисля, че кавказците имат някакъв чисто финансов интерес. Неслучайно са озверели толкова — каза Турецки, без да откъсва поглед от предното стъкло. — Между другото, през банката на Геранин минавало финансирането за възстановяването на Грозни. Дали всичко не се крие там?
— А помниш ли първите епизоди? Убийството на двамата охранители от кавказец. След това взрива в колата на Геранин. Старицата също е видяла нещо подобно. Най-вероятно това са брънки от една верига.
— А фотороботът на твоя приятел Рустам Такоев? — засмя се Турецки. — Искаш да кажеш, че той има пръст във всички тези работи?
— Изобщо не се съмнявам. Въпросът е другаде: какво го движи в дадения случай? Жаждата за мъст или за справедливост?
— Слава, усещам, че днес в теб говори само една жажда — ревността.
— Може в мен да говорят всякакви чувства, но все пак не си загубвам ума! Макар да ми горчи, че наближава Нова година, а пак ще бъда сам. Знаеш ли къде мечтаехме да я отпразнуваме с Тамара?
— Откъде да знам?
— В Африка. Тя искаше да се скрие там от зимата.
— Значи не било писано. Какво да се прави? Знаеш ли любимия ми виц?
— Че ти само един любим ли имаш?
— Не е един, но ти чуй. Юрий Никулин го разказва. От Питер към Москва тръгват един срещу друг два бързи влака и със страшна скорост полетели по едната линия. И не се срещнали. Не било писано.
— Всичко това е философия — Грязнов дори не се усмихна.