Този път му провървя. Нинка се беше заиграла и дочака баща си. Хвърли се на врата му и прошепна:
— Татенце, толкова отдавна не съм те виждала.
— Ще се поправя, обещавам! Как си?
— Купихме с мама играчки за елхата, толкова красиви топки, виж. — Детето почака, докато бащата се съблече и събуе, поведе го в стаята, където на масата имаше голяма кутия, а в нея блестяха шарени стъклени топки.
— Нали са красиви?
— Чудесни са — отговори Турецки и я целуна.
Ирина се суетеше нещо в кухнята, сервираше масата.
— Ние вече вечеряхме — каза тя. — Така че ще сложа само за теб.
— Ще постоиш ли с мен? — помоли я Турецки.
— Ей сега, да сложа Нинка в леглото…
Турецки седна на масата, където вдигаше пара чиния с пелмени, и започна да се храни с апетит. Все пак има ли нещо по-хубаво от родния дом и топлата вечеря на масата?
Влезе Ирина, седна срещу него и подпря с длан бузата си.
— Искаш ли да пиеш чай с мен? — попита Турецки.
— Не, няма нужда. Излишните течности само вредят на организма ми.
— Ох, каква си ми правилна!
— Старая се — усмихна се тя с неотразимата си усмивка, която Турецки толкова обичаше.
Преди да започне разпита на Липников, Турецки се отби в дежурната на Московското главно управление на МВР и се поинтересува от оперативната сводка за последното денонощие. Операция „Сирена“, обявена след нападението срещу офиса на фирма „Спектър“, не беше дала резултати, сякаш престъпниците бяха потънали вдън земя.
Турецки се разходи из следствения кабинет, където трябваше да доведат Пьотър Липников, и отвори папката с протоколите от разпитите на Свинин и брата на Липников — Фьодор, работещ като барман.
Липников се е познавал отдавна със Свинин, не е изключено тъкмо Свинин да е поръчал убийството на Бартенев. Причината е ясна. Пак тези пари, дългове, които не искат да връщат. Фьодор твърдеше, че Липников е познавал и Бартенев. Излиза, че не са се понасяли, при среща се сдърпвали, а веднъж в бара се стигнало до бой на пияна глава. Затова, смяташе въпросният Фьодор, когато Свинин предлага пари за убийството на Бартенев, Пьотър бързо се съгласява. Оттук и молбата към брата барман да го предупреди, когато Бартенев се появи в Москва и дойде в бара. Всичко става точно така, както е планирано. По-нататък. В последно време Липников и приятелите му се занимават с грабежи. Нападали са частни складове, вземали са разни стоки и веднага са ги разнасяли по магазинчетата и будките на свои познати. В настоящия момент тече оперативна работа в това направление, изясняват се адреси на складове по маркировката на кашоните, намерени у бандитите — вкъщи и в гаража. В бандата са били четирима души. Един е задържан, един убит, значи на свобода са още двама.
Това са всичките данни. Не е много. Но трябва да стигнат за „задушевна беседа“ при първоначалния разпит на престъпника.
Арестуваният беше с бинтован до над коляното крак. Куцаше. Но по-скоро се преструваше. Раната не беше сериозна, куршумът минал покрай меките тъкани и ако Липников просто не се спънал, е нямало да го стигнат. В същото време лицето на арестувания не предизвикваше нищо, освен жалост: дори на най-жестокосърдечния наблюдател беше ясно, че залавяйки бандита, охранителите са си го изкарали на него.
— Липников, боли ли ви кракът? — започна разговора Турецки.
— Душата ме боли… — изломоти със сини устни бившият каскадьор.
— Личи си. А чуждите души, за тях помислихте ли?
— За какво ме обвинявате?
— Убийство, Пьотър. Убийството на майор Земцов и предприемача Бартенев.
— Не познавам никакъв Бартенев!
— По-спокойно. Ще ви разкажа за него и дори ще ви кажа къде сте се срещали. Подробно сме проверили вашите връзки.
Липников погледна настръхнало към Турецки, за да прецени какво може да знае следователят за него.
— Вие сте изпълнявали поръчка на Свинин, който купил от Бартенев завода за спирт. Както е известно, Свинин не е могъл да се разплати, сумата набъбва така, че вече е трудно да се произнесе.
— Не познавам никакъв Свинин — упорито твърдеше Липников.
— Аха, и Свинин ли не познавате? Тогава да направим очна ставка. Лично той ще ви разкаже подробно, щом паметта ви не работи.