— Отказвам да отговарям на въпросите.
— Както желаете, можете и да не отговаряте. По принцип вече имаме отговорите на всички въпроси. Но трябва да помните, че чистосърдечното признание облекчава участта на подсъдимия. Вече сте били осъждан за грабеж. Така че сега ви чака тежка присъда. И както знаете, смъртното наказание у нас не е отменено. Само временно е спряно. Но за битови престъпления, Пьотър. А при вас се оформя такъв букет от членове и членчета, че на ваше място бих се замислил сериозно.
— Недейте да ме плашите, вече съм плашен! — заяви Липников.
— Не ви плаша, говоря ви, както си е — отговори спокойно Турецки. — Впрочем, защо ли се занимавам с вас, делото ви вече е решено в общи линии… Може да не се съмнявате.
— Ще видим.
Турецки смени тактиката, от опит знаеше, че по правило психиката на престъпника е импулсивна, взривна, това са хора на риска, могат да бъдат колкото силни, толкова и уязвими:
— Липников, там е работата, че Свинин вече пропя. Разказа как е предложил и вие сте се съгласили да ликвидирате Бартенев, понеже ви е било яд на него след сбиването в бара. Вашият брат и барман е трябвало да ви предупреди за появата на жертвата. Няма да скрия, добре сте се подготвили за убийството. А и сте го провели посвоему грамотно, не сте имитирали кражба. Но точно това ви издаде: не е грабеж, значи е поръчка. Оперативниците от МУР поровиха около покойника и бившите му фирми и засякоха Свинин. А после вече остана само да го натиснем и той си призна.
— Нямате свидетели и никой нищо няма да докаже.
— Свидетел ще бъде вашият брат, който ви е познал по гласа, когато сте пристигнали в бара — изхитрува Турецки. — Пък и нашите оперативници, които чакали в бара Козлов, приятеля на вашия Бартенев, са присъствали на акцията. Не им дадохме команда, иначе от вашата банда щеше да хвърчи перушина. И ви пуснаха с Бартенев. Тогава Козлов беше по-важен за нас. Така те също ви разпознаха. Има достатъчно очевидци, не се съмнявайте.
Липников гледаше следователя стреснато и изумено. Вестта за предателството на брат му го извади от равновесие.
— Гадини, ченгета мръсни, дощяла ви се е моята кръв!? Вземайте, пийте! — разкрещя се той.
— Спокойно, Липников, на никого не е притрябвала вашата кръв. Има закон и съд, те ще се занимават с вас. Така че лично аз не се нуждая много от вашите признания. Тежат ви две убийства, между другото вторият милиционер — лейтенантът, сега е в реанимацията. Да не дава Господ да се случи нещо с него, пак на вас се пише.
— Да! — ревна Липников. — Аз убих Бартенев, защото той застреля моя приятел и неговото момиче! Този гад е депутат от Думата, ходи по чужбина, а имаше две убийства и никой не седна да го съди! А когато аз унищожих тази твар, веднага ме намериха! Това какво е — справедливост?
— Избързали сте, Липников. Главният прокурор вече подготви писмо до Държавната дума, в което моли депутатите да отнемат имунитета на Бартенев. Не е трябвало да избързвате с вашия самосъд. Убийствата, извършени от него, са разследвани, вината му е установена.
— Откъде да знам?!
— Липников, не се правете на Робин Худ. Решили сте да спечелите от това убийство. И сте спечелили, но парите не са ви донесли щастие. Разбирате ли? Сега да поговорим за друго. Един от тези, които са участвали в убийството на Бартенев, е мъртъв. Знаем това. Но остават още двама. Кои са те и къде може да са сега?
— Откъде да знам? Скрили са се някъде, залегнали са. Знаят, че стана напечено.
— Колко склада успяхте да оберете?
— Един и всички изгърмяхме заради него.
— Това е лъжа. Добре, по време на другия разпит ще ви посоча нови епизоди — нови обекти, където вашата група е извършила бандитски нападения. А сега четете протокола и подписвайте.
Липников хвана листовете от протокола, дълго чете, челото му овлажня. И изведнъж се разкрещя:
— Няма да подписвам! Отказвам се от показанията си!
— Липников, повтарям ви, че обвиняемият има право да се откаже да даде показания, но срещу вас свидетелстват конкретни факти и конкретни хора. Това е напълно достатъчно за предявяване на обвинение.
Липников заскърца със зъби.
— Чистосърдечното признание е много важен момент, вие знаете това — напомни Турецки. — А във вашия случай… Впрочем, мислете, Пьотър.
— Разберете най-после, аз отмъщавах заради приятеля си! — пак завика Липников. — Ненавиждах това куче! Той си заслужи смъртта!