— Всичко разбирам, но само съдът може да прецени вината ви. И да определи наказание. А засега ви съветвам да подпишете протокола. И да се разделим с добро — каза спокойно Турецки.
Липников хвана писалката, постоя мълчаливо загледан в листовете, сетне решително извъртя нечетливия си подпис.
Когато го отведоха, Турецки пъхна листовете от протокола в папката и реши, че следващата крачка трябва да бъде подробен разпит на Свинин. Щом вече разполага с показанията на Липников, подписани лично от него, наистина може да застави Свинин да говори. Разбира се, процесуалният закон не предвижда такъв ход, Турецки разбираше това, но тези мръсници проливат кръв и не е време да се прави на добър с тях.
Той се върна в Главна прокуратура, където го очакваше Олег Величко.
— Някакви новини? — попита Турецки.
— Добри. Заметалин разпозна двамата. Те са били в офиса, искали са пари, а след това са стреляли по милицията.
— Сигурно ли е? Да не греши?
— Не, само погледна и веднага каза: „Те са.“
— Как се чувства?
— Нормално, утре ще му разрешат да става.
— Олег, щом оздравее, ще трябва да се опитаме да направим още няколко фоторобота за останалите, които Заметалин е запомнил.
— Разбрах.
— Издирването на престъпниците нищо ли не донесе? — поинтересува се Турецки.
— Не.
— Значи са в Москва. Не са си свършили работата и скоро ще чуем за тях.
44
Задачите настъпваха на вълни — неотложни, изплъзващи се, отклоняващи го от главното, и Турецки трябваше да полага усилия, за да не пропусне или забрави нещо. Едва в средата на деня, когато се върна в своя кабинет, си спомни, че сутринта възнамеряваше да позвъни в клиниката и да се осведоми за здравето на Геранин. Сега се наруга като първи заплес и започна да звъни в болницата. Обади се лекуващият лекар. Турецки се представи, попита за банкера.
— Нищо утешително. Състоянието на болния не се подобрява.
— Кога ще правите операция?
— Засега ще отложим.
Турецки се извини за безпокойството и затвори. Измъчваше го загадката какво се е случило с Геранин. Нямаше съмнение, че за влошаването на състоянието му са виновни двамата чеченци — Рустам и колегата му. Но какво са искали от банкера?
Следващото позвъняване беше в Северна банка. Секретарката в приемната отговори, че главният счетоводител още не се е върнал. Не е постъпвала никаква нова информация от или за него. Ако отвличането е заради откуп — това е едно. Ако е нещо друго? Но какво? Каква е идеята? Отвличат човека и го скриват. И — тишина. Къде да търсят Кремньов? Според проверката домашните му нищо не знаят…
Както се беше замислил, Турецки се сепна от рязкото позвъняване. Викаше го Казански. Не му се ходеше при шефа, пак ще го занимава с разни глупости, а главата му се цепи от разни проблеми, които трябва незабавно да решава.
Казански беше строг и стегнат, сякаш седеше и чакаше Турецки още от идването си на работа.
— Четохте ли днешните вестници? — попита още щом Александър прекрачи прага.
— Не, нямах време досега.
— Не знам какво да кажа. Мислех, че със Савелиев всичко свърши. Изложиха човека, опорочиха го, пратиха го в пенсия. Но този цирк продължава! Днес в „Московски комсомолец“ пак намирам аналогичен пасквил срещу заместник-министъра на горивата и енергетиката Сорокин. Докога? — Той тръсна вестника на бюрото си. — Четете, радвайте се!
— А какво общо имам аз? Преди беше виновен зетят на Савелиев. Сега сигурно се е намерил някой пъргав, който е заснел вашия чиновник в банята. Щом толкова им е хубаво да ходят там, нека сами отговарят за греховете си!
— Помолих ви да проследите нещата! Всички сме хора, всички сме човеци… Нали разбирате, че в наше време нищо не струва да се направи монтаж, всякакви глупости, за да шантажират някого. Как да се очисти след това? А може човекът изобщо да не е виновен.
— Имаме свидетел, когото пазим много старателно. Само той може да потвърди или отхвърли дали Сорокин е бил в сауната с госпожица или не.
— Прекратете издевателствата си! Не разбирате ли за какво говоря?
— Всичко разбирам, но с нищо не мога да помогна.
— Поговорете с този Пихтин, разберете не е ли предавал на някого компромата срещу Сорокин. Това е много важно.
— Вижте, а може би отново всичко произтича от зетя на Савелиев? Може да е продал материала на журналистите?