— Благодаря.
Турецки затвори телефона и каза:
— Двама техници са проверявали сигнализацията. Разбирай го как го щеш. Никой не ги е канил, но и никой не ги е спрял.
— Чии са тези хора? — попита Грязнов.
— Вчера Казански ме руга, защото заместник-министърът на горивата и енергетиката също се е къпал в сауната с курви, за което вече знаят всички благодарение на „Московски комсомолец“. Между другото, предупреди ме, че Сорокин не е Савелиев. С този човек щяло да има повече проблеми.
— Гледай ти, сякаш е предчувствал!
— Дали Казански не ми е пратил техниците от страх пред влиятелния чиновник? — попита Турецки. — Трябва незабавно да кажа на Меркулов. Ама че гадост! Само Казански може да е!
— Не се горещи, вземи се в ръце. Имаш време да помислиш. А дотогава дай бутилката. Виждам, че там има и още нещо… Заради произшествието е още по-задължително да пием за нашите врагове. Докато ги има, мускулите ни няма да закърнеят и сивото вещество в главите ни няма да се сбръчка.
Турецки сложи бутилката на масата, извади чашки от сейфа, един пакет с бисквити, няколко бонбона — за убиване на миризмата, — а Грязнов веднага започна да налива, като при това нареждаше:
— За съжаление всичко минава. И хубавото, и лошото. А на нас ни остава само настоящето. Понеже за бъдещето нищо не е известно. Дали ще ни приеме? Хайде да пием за настоящето — такова, каквото е — черно, бяло или на райета. Нека то ни обича, а ние ще му отговорим с взаимност. Наздраве!
— Наздраве, философе!
— А още не сме разследвали както трябва делото на Липников — отбеляза Грязнов.
— Хванахте ли съучастниците? — попита Турецки.
— Ще ги хванем. Не са избягали на Луната.
— Значи ще се наложи да проследим връзките им. Ще притиснем Липников. Защо му е вече да се инати?
— Правилно. Още утре трябва пак да го разпиташ.
— Имам много неясноти с Козлов. Така и не съобщи нищо за имуществото на банка „Ресурс“. Назова онова, което и без негова помощ е открито от ликвидационната комисия. А какво имат зад граница?
— Ти помисли защо му е да признава. Все едно, няма да му намалят присъдата. Но и тавана няма да му дадат, адвокатите ще се постараят, щом мирише на солидни хонорари. Е, ще я излежи. И пак ще излезе британски лорд. Господи, защо точно ние трябва да търпим този боклук?!
Грязнов доля останалата водка в чашите, след което Турецки заяви, че напълно е съзрял за сериозен разговор с Меркулов. Грязнов се усъмни: а дъхът?
— Ами ментовите бонбони за какво са? — парира Александър и запрати в устата си няколко наведнъж.
— Какви са плановете ни за утре? — попита Вячеслав.
— Ще се заемем с Липников. Работата трябва да се доведе до логичния си край, както казваш ти.
— Разбрахме се — рече Грязнов и стана. — Но повече не ме карай да се съмнявам в професионалната ти годност.
— Обещавам. Чао, отивам при Меркулов.
Грязнов си замина. Турецки почисти бюрото, заключи сейфа. Огледа стаята, оправи телефона — беше се наклонил на една страна, най-накрая излезе от кабинета и го заключи.
Както обикновено напоследък, Клавдия Сергеевна посрещна Турецки с неизменната си многозначително обещаваща усмивка.
— Тук ли е Меркулов? — сурово попита Александър, без да обръща внимание на откровения призив.
— Да. Казански е при него. Ще постоиш ли с мен?
— Откога?
— Двайсетина минути.
— Сам ли дойде, или го извика?
— Сашенка, твоята професия оставя върху теб лош отпечатък. Постоянно задаваш въпроси, вместо да ми направиш комплимент. Обърни внимание, имам нова рокля!
— Това е просто чудесно! Възхитително! — навъсено констатира Турецки. — Ти ме връщаш на земята, а работата ме държи в постоянен ад. Когато те виждам, искам да захвърля всичко и отново да си изгубя ума по теб.
От кабинета на Меркулов излезе Казански, кимна в движение на Турецки.
— Заповядайте, Александър Борисович — официално го покани Клавдия и разтвори вратата пред него.
Меркулов възкликна зарадвано:
— Сядай, никой не е станал по-умен от висене.
— А от какво тогава? — измърмори Александър и за всеки случай седна по-надалече.
— От нищо, ако разсъждаваме. Всичко зависи от координатната система, която се състои от две оси: добро и лошо. На осите нанизваме всичко, забравяйки, че лошото може да бъде и добро, ако го погледнем от друг ъгъл, и обратното.