Струва ми се, че само насилствената смърт може да бъде наречена абсолютно зло, понеже не дава на човека възможност да измине предначертания път.
— Много точно казано, Костя.
— Саня, мъдростта идва при нас, когато вече на никого не сме нужни.
— Е, какви са тези разговори?
— Казански винаги ми действа така, извинявай. Пак беше дошъл да се оплаква от теб. Не умееш да пазиш следствената тайна. Излагаш честни хора, които заради теб са принудени с позор да напуснат постовете си.
— Разбира се, жалбата е интересна. Нещо повече — дошъл съм да обсъдим един пикантен въпрос на същата тема.
Меркулов учудено вдигна вежди.
— Информацията, за която е говорил Казански, се пазеше в пет касети, предадени ми от Пихтин. Едно копие имаше у Савелиев, който с помощта на зет си изпуска птичката. Оня, решил да досади на тъст си, предава компромата във вестника. Вчера се появи подобен компромат и за Сорокин. А днес от моя сейф са изчезнали всичките касети. Не знам кого да подозирам. Не отидох при Казански, знам, ще каже, че съм продал касетите и съм си сложил в джоба тлъстичка сума.
— Наистина, къде са могли да изчезнат видеозаписите?
— Нямам идея. Преди да изляза вчера, ги видях на мястото им. Преди един час отварям сейфа — няма ги. Поинтересувах се от дежурния, каза, че са идвали двама, проверявали сигнализацията. Дежурният поискал разрешение, ти си наредил да ги пусне.
— Чакай, чакай, спомням си. Но Казански сам ги извика и ми докладва за това!
— Тогава, Костя, не знам какво да мисля. Значи в нашето учреждение работи някой, който е способен да влезе в кабинета ми и да отвори сейфа. Може ли Казански да го направи?
— Напълно. Но който не е хванат, не е крадец.
— Това е всичко, което исках да кажа. С една дума, не притежавам повече никаква информация. Можеш да убедиш Казански, че съм съвсем безопасен.
— Ще го имам предвид — рече Меркулов. — Как са другите ти неща?
— Нищо особено. Впрочем нормално. С Грязнов разплетохме делото на Бартенев. Намираме се на заключителния етап. По-сложно е с Козлов. Има още много въпроси. Страхувам се, че до Нова година няма да приключим.
— Все пак ще попитам Казански за техниците по сигнализацията — обеща Меркулов.
— Със сигурност си е вързал гащите. Така че най-вероятно няма да можем да открием нищо около него — заключи Турецки.
45.
Когато доведоха Липников за разпит, арестантът явно добре беше помислил в килията или се бе посъветвал с опитни съкафезници, започна да обвинява следователя, че го е измамил, че го подвел. Наложи се Турецки да му покаже протокола от разпита на Свинин. Липников го прочете, успокои се, раменете му увиснаха надолу, сякаш беше изгубил интерес към всичко.
Седнал встрани, Грязнов нададе ухо и се загледа към арестанта. Но младежът с нищо не проявяваше агресивността си.
— Кажете, Липников, колко ви заплати Свинин?
— Седемстотин долара.
— А защо толкова малко?
— Символична цена, аз отмъщавах за приятеля си.
— Къде се криехте през това време?
— В Химки. Наех квартира.
— А къде се крият твоите помагачи?
— Не знам.
— Може би ще съобщиш адреса, в твоя полза е все пак? — настояваше Турецки.
— Абе нямат никакъв адрес. Онази съборетина дори няма номер. В Химки е, последната барака по Ленинградско шосе… Дявол да ви вземе, дайте ми един лист, ще го нарисувам…
Липников започна да чертае на листа схема. Не му беше удобно с белезниците. Турецки извика конвоя и нареди да му ги свалят.
Ръката на Липников чертаеше, а окото му дебнеше следователите. Свободата е прекалено примамлива. До вратата са две крачки — и вече си в коридора. Гътваш пазача — и хайде на стълбището. А там — господ да ти е на помощ! Във всеки случай не се съмняваше в силата на юмруците си.
Грязнов следеше под вежди бандита, Турецки заинтересовано гледаше схемата. И в момента, когато вниманието на „ченгетата“ беше отвлечено, Липников изведнъж скочи от мястото си и с един скок се озова до вратата. В следващия миг вече летеше по коридора.
Турецки скокна и хукна след арестувания, след него се засили Грязнов. Липников нанесе съкрушителен удар на появилия се насреща служител от СИЗО и човекът се строполи. Самият Липников скочи над стълбището, но скокът се оказа прекалено силен и той се блъсна с цяло тяло в стената. Падна, търкулна се и точно тогава го настигнаха Турецки и Грязнов. Седнаха върху гърба и краката му, извиха ръцете му отзад. Дотичалите на помощ контрольори щракнаха белезниците на разбеснелия се арестант и го замъкнаха в килията му.