— Интересно. Какво да се прави, Саша, на стари години хората понякога развиват прекалени апетити, макар организмът им вече да не е способен да смели толкова. Тогава се решават на подкупи, измами, престъпления и по този начин губят всичко. На всичкото отгоре няма да можем да докажем дали Казански има връзка с това, понеже са идвали външни хора. Макар че бих го уволнил с удоволствие. Уви, не е моя креатура. Главният го държи за нещо. Според мен дори иска да го вземе за заместник.
— Костя, трудно ми е да работя с него. Трябва постоянно да съм нащрек.
— Е, мили мой, аз прекарах половината си живот между тези стени и съм изпитвал същото. Нашата професия насажда определена подозрителност, неувереност и нервозност. Постарай се според силите си да бъдеш снизходителен към слабостите на хората, с които работиш.
— Но не и към подлостта! Не съм казал още главното. Записите върху касетите са изтрити.
— Напълно логично. Те са унищожили уликите. Може би ще се успокоят с това. Не е голяма загуба. Чудо голямо, чиновник спи с проститутки! Бедата е, че той краде държавата! Да не би да гуляе из тия заведения със свои пари. За подобни удоволствия няма да стигне нито една заплата, а чиновниците нали имат и семейство, и потомство, на което трябва да оставят наследство.
— Костя, как да работя, когато по всяко време в сейфа ми могат да бръкнат крадци? Щом в сградата на Главна прокуратура е възможно такова нещо, значи нашите стени са просто прозрачни, почти несъществуващи! Да проведем все пак криминална експертиза на ключалката на сейфа, а? Да намерим пожарникарите!
— Добре де, ще ги намерим, ще проверим, и какво по-нататък? Такъв скандал ще се разрази, че и ние ще си изпатим. По-добре да притисна Казански, да го сплаша. На най-близката колегия ще предложа да се засили пропускателният режим. Но после самият ти ще се оплакваш, че съм бюрократ и връщам старите порядки.
— Боя се, че тези касети ще излязат пак. Наистина не знам как.
— Ще поживеем, ще видим… Гледам, че твоят „Ресурс“ поглъща все нови и нови жертви. Тежък случай.
— Предполагам, че в ролята на ловци се изявяват, чеченци от Грозни, които са се обединили заедно с московските си земляци. Един от тях ни е известен — бившият служител от военна прокуратура в Ставропол Рустам Такоев. Слава го познава достатъчно добре. Следите му личат в много дела.
— Точни ли са сведенията? — попита Меркулов.
— И още как! Няколко човека го разпознаха! А както разбирам, главното идва оттам, че в основата на престъпленията около двете банки и сътрудничещите си с тях фирми лежат чеченски пари. Онези, които е отделило правителството, но не са стигнали до адресата. И сега за тях има кървава хайка.
— Смяташ ли, че чеченците са ръководени от чувство за патриотизъм? — Меркулов вдигна присмехулно вежди.
— Съвсем не! Просто бандитите по никакъв начин не могат да простят, че са отмъкнали тлъстия кокал изпод носа им.
46.
На разсъмване пред дома на Пихтин спряха два черни мерцедеса, от тях излязоха хора в петнисти униформи, с маски и автомати. Николай Саватеев, който беше „чучулига“ по природа, вече се беше събудил и се излежаваше на дивана с отворени очи, разглеждаше шарките по тапетите в полумрака.
Щом чу шума от моторите, стана, отиде до прозореца, събуди оперативния работник Усов и изтича на втория етаж, почука на спалнята на Пихтин.
Пристигналите вече тропаха по вратата. Хубавото на вилата беше това, че първият етаж представляваше огромен гараж за няколко коли. Прозорците на жилищните помещения бяха разположени достатъчно високо, без стълба не можеше да се стигне до тях.
Николай се спусна на първия жилищен етаж, извика:
— Кой е? Какво ви трябва?
— От милицията сме — отговориха отвън. — Отворете! Тук ли живее Пихтин?
— Тук живее. А за какво ви е?
— Отваряйте! Иначе ще разбием вратата!
— Какво искате от Пихтин? — попита Николай.
— Нека да излезе. Имаме спешна работа с него!
Стана ясно, че не е никаква милиция, а бандити. И целта им също беше ясна. Най-вероятно след публикацията на материала за Сорокин е последвала заповед да се премахне Пихтин. Да се вземе от него наличният компромат, след което да му запушат устата. Затова бандитите действаха нагло, без да се страхуват от нищо.
— Какво ще правим с нашите пистолети срещу техните автомати? — объркано попита Усов.