— Не увесвай нос! — извика му Николай. По мобилния избра домашния телефон на Грязнов, но той не отговаряше. Нервничейки, избра Турецки. Слава богу, той се обади. Когато изслуша краткото съобщение, нареди да се стараят да печелят време, докато пристигне помощта. Продиктува и прекия номер на Меркулов, ако на другите не отговори. А сам обеща веднага да организира помощ и да пристигне лично.
По входната врата вече блъскаха с крака, настояваха да им отворят. От спалнята надничаха рошавите съпрузи Пихтини, детето още спеше.
— Какво се е случило?
— Нападение — отговори колкото може по-спокойно Саватеев. — Искат да им предадем Виталий Валерианович.
Щом чу името си, Пихтин трепна, помисли една секунда и каза:
— Сигурно са ония дебеловрати мутри, които ме караха при адвоката. Значи сега са дошли, за да се разправят окончателно с мен.
— Виталя! Виталя! Какво ще стане с нас? Страх ме е! — разплака се жената.
Саватеев застана отстрани на входната врата и извика:
— Напразно се мъчите, господа! Къщата е под охрана. И сега ще дойде помощ. По-добре обяснете ясно за какво сте дошли? Няма ли да успеем да решим проблемите ви по мирен начин?
Изглежда, бандитите не очакваха да срещнат съпротива. А и самата къща се оказа по-стабилна, отколкото си бяха представяли.
— Отваряйте, тогава ще се пазарим! — не издържа и изръси някой от „милиционерите“. — Иначе ще ви гръмнем!
Прозорецът, където се настани Николай, гледаше към градината, затова нямаше обзор, но предпочиташе да остане на това важно място. Ако бандитите разбият вратата, той пръв ще ги посрещне. Но за да я разбият, е необходим съответен инструмент или взрив. Изглежда, бандитите нямаха нито едното, нито другото. Затова удряха с нещо желязно по стоманената врата и безобразно псуваха.
— Напразно блъскате, господа — каза Николай с надежда да убеди не толкова тях, колкото себе си. — Дайте по-добре да обсъдим, няма ли да се споразумеем?
Като не постигнаха целта си, нападателите оставиха за малко вратата на мира. Но скоро пак се засуетиха, обсъждайки как да взривят ключалката.
Николай замря в очакване. Под прозореца изведнъж се появи един от бандитите, счупи стъклото с камък, но здравата решетка с дребни фигурки не позволяваше да се проникне в помещението. Колкото и да изглеждаше загубен, Пихтин беше построил къщата си като крепост.
И изведнъж отекна взрив. Касата на входната врата се разлюля, самата врата неясно как се изви и се сгромоляса с цялата си тежест. Веднага по нея затракаха подметките на двама бандити, които нахлуха вътре.
Николай се прицели, с два изстрела ги събори и се втурна по стълбището към втория етаж. На площадката се просна до Усов.
Вътре беше тъмно и бандитите се страхуваха да нахълтат в къщата. Измъкнаха за краката убитите навън.
Жената на Пихтин ридаеше с глас, мъжът й я затвори в спалнята, после извади от килера ловна пушка и се присъедини към охраната.
Като стреляха непрекъснато с автоматите пред себе си, в светлината на входната врата се появиха още двама бандити. Но Усов веднага помете единия отгоре, Пихтин рани втория с пушката си. Бандитът захвърли автомата, сгърчи се, ревна диво и рухна на входа. Сигурно зарядът го уцели в корема. Автоматът му се търкаляше на най-долното стъпало и щеше да е голям късмет, ако можеха да го вземат. Нали не се знаеше колко са нападателите. Двата мерцедеса могат да поберат десетина души. Четирима от които, може да се каже, вече не заплашваха обсадените.
В това време отвън започнаха да стрелят по прозорците на къщата — най-вероятно за да всеят паника. Стъклата на счупените прозорци звънтяха, по главите им се сипеше мазилка. Но засега бандитите не се осмеляваха да настъпват към вратата, където ги чакаше куршум.
Използвайки краткото затишие, Саватеев примъкна на площадката тежката ракла, натъпкана със спално бельо, преобърна я и направи своеобразна барикада.
Паузата се точеше и стана съвсем непоносимо.
— Внимание, внимание! — повтаряше Саватеев, страхувайки се да не се отпуснат защитниците на къщата.
Самият той вече възнамеряваше полека да се спусне по стълбището, за да вземе желания автомат. Но… Грохотът на изстрелите прекъсна приготовленията му. Ожесточено стреляйки пред себе си, трима бандити нахлуха във входа и се засилиха нагоре по стълбището.
Първият тутакси рухна и събори качващия се след него. Третият успя да изпрати дълъг откос по раклата и накара защитниците мигновено да залегнат. При това Усов някак по детски жално извика и се люшна на една страна.