— Какво са замислили? — попита Саватеев.
— Кой знае. Може сега да се разбягат — предположи командирът на спецподразделението.
— Жалко, не сме в състояние да ги изловим на земята — извика пилотът от кабината.
— Дайте ми оръжие и ме спуснете — поиска Николай.
— Струва ли си? — Командирът погледна към него със съмнение. — Не се ходи на разузнаване по един.
— А ние ходим както се случи. Хайде да кацаме!
Вертолетът започна да се спуска на стръмния склон пред моста. Спецназовецът още веднъж погледна с усмивка решителния Саватеев, обърна се и заповяда:
— Малявин и Грушко с радиостанцията, след мен. Останалите да продължат преследването. Да тръгваме, опер — той потупа по рамото Саватеев, пъхна в ръката му автомат, топло маскировъчно яке и пръв скочи на снега.
В това време единият мерцедес изскочи под моста и се понесе към Москва. Вертолетът веднага се издигна, за да го догони.
Като видя изскачащите изпод моста двама мъже с маскировъчни дрехи, пилотът веднага съобщи по радиостанцията на майора. Онзи отговори, че е разбрал, и започва преследването.
Малко по-късно по радиостанцията на вертолета зазвуча гласът на Грязнов, искаше да му съобщят координатите си. Пилотът посочи мястото, където се намираха в момента. Обясни ситуацията.
— Отлично. На следващия пост на ДАИ ги очаква приятна среща. А къде е Саватеев?
— С майор Лихачов и двама бойци скочиха до моста.
— Не разбрах.
— Колите спряха под моста, там двама от бандитите слязоха от тях. Затова беше взето решение да се започне преследване на земята. Само едната кола замина.
— Придружете я до ДАИ и се връщайте при моста. Може да потрябвате.
— Разбрах ви.
— Край на връзката — каза Грязнов.
Бандитският мерцедес летеше към поста на ДАИ с бясна скорост. Пътят пред поста беше чист. Бяха отклонили движението. Мерцедесът не възнамеряваше да се подчинява на никакви правила и изисквания. Бандитите летяха към Москва, за да се разпръснат из града.
Но до поста на ДАИ успяха да оборудват капан — през цялата магистрала опънаха лента с шипове, а милиционерите, въоръжени с автомати, се готвеха да ги посрещнат.
Шофьорът на мерцедеса, опиянен от бясното надбягване, забеляза шиповете едва като наближи, мина в срещуположното платно, за да се обърне на сто и осемдесет градуса, но не прецени скоростта и не взе под внимание хлъзгавия път. Мерцедесът се поднесе, преобърна се като пумпал и с все сила се вряза в изправената насред пътя товарна платформа. За секунда скъпата кола се превърна в купчина метални отпадъци. Пътниците бяха премазани, не успяха дори да мръднат, когато отекна взрив и кълба огнен и черен дим обхванаха колата.
— Е, тук вече няма кого да хващаме — констатира пилотът. Той извика Грязнов по радиостанцията: — Внимание! „Деветдесет и девети“! Говори „Сто и първи“!
— „Деветдесет и девети“ слуша. Какво има при вас?
— Мерцедесът катастрофира. Ударът беше прекалено силен. Взрив, няма нищо за спасяване.
— Разбрано. Скоро ще дойдем и ще видим. А сега се връщайте за десанта си.
— Прието. Край на връзката — каза командирът.
Вертолетът се върна над магистралата и полетя обратно към моста, където бяха оставени спецназовците и Николай Саватеев.
Двамата бандити почакаха кога ще отлети вертолетът, изскочиха изпод моста и се затичаха към гората. Издаваха ги само маскировъчните дрехи. В ръцете им нямаше автомати, но не е изключено да ги държаха под якетата.
Групата на Лихачов притича под моста към мерцедеса, замрял до бетонната стена отдясно. Огледаха бързо колата, майорът заповяда на Грушко да остане до нея: може и да е минирана, ще се намери някой глупак и ще стане жертва. Изкомандва:
— Останалите след мен!
Бандитите вече изчезваха в гората. Издаваха ги само следите в плиткия, поразмекнат сняг. И групата се устреми по стъпките им.
Скоро в почти прозрачните храсталаци започнаха да се виждат гърбовете на бягащите бандити. Майорът даде предупредителен изстрел във въздуха. Бандитите за миг спряха, явно се съвещаваха помежду си, и се понесоха напред по снега. Но когато преследвачите потънаха в шубраците, те ловко смениха маршрута и се върнаха към пътя, там, където той стигаше близо до гората.