Те изскочиха първи на шосето. Единият от бандитите извади от пазвата си къс автомат и го насочи към първата приближаваща към него кола.
Беше безсмислено да стрелят. Майорът само псуваше през зъби, разбирайки, че са го измамили като хлапе.
Шофьорът на волгата не рискува да свие в насрещното платно, понеже от другата страна се движеха доста коли, и изплашено спря до канавката.
Бандитите се метнаха към колата. След секунда шофьорът вече се търкаляше по пътя, а волгата рязко даде газ.
Изскочил най-сетне на шосето, Лихачов също се опита да повтори номера на бандитите. Но или шофьорите виждаха, че в тези хора не се крие смъртна опасност, или просто не им вървеше — никой не спря.
Най-накрая спря лада петица. На кормилото седеше младо момче, сякаш малко уплашено от собствената си смелост.
— Накъде сте?
— Давай след бялата волга! — извика майорът. — Трябва да я догоним! Не се бой за бензина. Ще ти го възстановим — и Лихачов му показа служебната си карта.
Младежът малко се успокои, натисна педала и подкара с пищене на гуми.
— Кого гоним?
— Бандити.
— Информацията е изчерпателна — измърмори той.
Волгата се носеше в посока, обратна на Москва. Но ладата започна постепенно да я догонва.
В този момент от страничен горски път излезе трактор с ремарке. Наложи се да намалят скоростта.
— Ще се измъкнат — каза майорът разочаровано.
— Няма къде да се дянат. Виждам ги — рече уверено младежът. Изглежда, в него също се беше пробудила преследваческата страст.
Пред тях се показа поредното село, зад него — разраснала се вилна зона от тухлени къщи. Волгата като че ли намали скоростта.
— Задръж малко — рече майорът сериозно, — да видим накъде ще тръгнат. Те май не са разбрали, че ги следваме… Познаваш ли това село? — попита той шофьора.
Младежът поклати отрицателно глава:
— Не. За първи път съм тук.
— Добре. Ще се оправим някак си.
Волгата зави рязко наляво и се понесе по широката улица към гората, мержелееща в далечината.
— След тях — изкомандва майорът.
— „Деветдесет и девети“, „Деветдесет и девети“! Тук „Сто и първи“ — докладваше командирът на вертолета. — Прелетях над моста. Групата на Лихачов е тръгнала да ги преследва. Изоставеният мерцедес е открит под моста. Пази го боецът Грушко, той предаде по радиостанцията. Предполага се, че колата е минирана.
— „Сто и първи“, разбрах ви. Вече приближаваме. Продължавайте търсенето на групата.
— Слушам. Продължавам търсенето. Край на връзката.
Отдолу се точеше тъмната гора, пилотът се спусна по-ниско, за да вижда по-добре, ако наистина се окаже, че бандитите са тръгнали през гората.
Но местността беше пуста, безлюдна. Като летя известно време над гората и се убеди в това, пилотът отново се свърза с Грязнов и доложи, че горивото му е на привършване.
— Освобождавам ви — обади се Грязнов. — Тръгвайте за базата.
47.
Турецки и Грязнов мрачно обикаляха из къщата на Пихтин. Прозорците на всички стаи бяха счупени, мазилката на стените изронена, мебелите насечени, счупените стъкла скърцаха под краката им.
Стъпалата към втория етаж бяха облени в кръв. В голямата стая на първия етаж на пода един до друг лежаха труповете на убитите бандити, изоставени от избягалите престъпници. Малко по-настрани, отделно, покрит с чаршаф, лежеше Пихтин. Беше убит от парченце от гранатата, ударило го точно в слепоочието. Почти не се виждаше раничка.
Сложиха обезболяваща инжекция на превързания Усов и той вече дремеше полулегнал в едно кресло в очакване да дойде транспортът.
Жената на Пихтин беше все още в несвяст. Лекарят й сложи успокоително, каза, че шоковото състояние ще премине. За щастие момчето не беше пострадало.
В къщата работеха експерти, святкаше фотоапарат. Чакаха колата, която трябваше да прибере покойниците, и „Бърза помощ“ — за Усов и Пихтина. Трябваше също така спешно да решат проблема с момчето Гоша. Цялата им надежда беше все пак майката да дойде на себе си. Защото нямаше къде да заведат детето. Не можеха да го оставят само в къщата! В краен случай щеше да се наложи да го вземат със себе си. А сетне да търсят възможни роднини, ако се намерят такива…
При Турецки отиде един от оперативниците и каза:
— Вижте какво намерих.
Той държеше на дланта си пейджър с надпис „Нощен клуб «Парадайз». Охранител Едуард Фомин“.