— Как мислиш, дали е могло да назрее нещо на тази почва?
— Напълно възможно.
— А какви роднини има Крохин?
— Баща и две сестри, загиналият е бил най-малкото дете в семейството. Да отидем ли у тях?
Турецки въздъхна, почеса се по врата, изпълни го съмнение:
— Сега сигурно не са на себе си, може би не си струва да безпокоим семейството? Те и без нас имат достатъчно грижи.
— Ти си знаеш — не се съгласи Грязнов. — Все пак аз бих отишъл.
— Не, ще се опитам днес да посетя госпожа Бережкова, а едва след това ще се заема с Крохини. А ти, Слава, още веднъж поговори с вашето управление по икономическите престъпления — напомни им, нека поровят около „Ресурс“.
Докато се качваше в кабинета си, за да вземе следствени материали за разпита на Алла Бережкова, Турецки мислено преценяваше как да се държи с нея. Изглежда, нищо няма да спечели, ако е напорист. С нея трябва да е любезен и внимателен. В тази жена нещо е прекършено. Остана с впечатлението, че тя е объркана и силно изплашена, не вярва в собствените си сили, намира се на ръба на нервна криза.
В кабинета му телефонът звънеше. Турецки отключи и се обади, без да се съблича. Чу непознат глас, обаждаха му се от следствения арест.
— Вашата подследствена Алла Бережкова почина.
— Моля?! — Турецки не повярва на ушите си.
— Алла Бережкова почина.
— Какво е станало?
— Отравяне с някакъв силен наркотик.
— Тя къде е?
— В моргата, в медицинската част на ареста.
— Идвам! — извика Турецки.
Само такъв изход не беше очаквал. Всъщност Бережкова беше главният коз в разследването на дейността на банка „Ресурс“. Само тя можеше да посочи къде се намират имотите в Русия и в чужбина, без откриването и по-нататъшната продажба на тези обекти не е възможно да се върнат парите на вложителите. А освен това предстоеше да се открият многобройните влогове в чуждестранни банки, направени от подставени лица. Връщането на тези парични средства също е твърде сложна задача. Бережкова със сигурност е знаела множество имена, зад които стоят източените капитали на банката. И се е страхувала от тези хора…
Самоубийство или умишлено убийство чрез отравяне? Странно, нали и мъжът й умира от такава смърт. Ами ако и мъжът, и жената са отровени от един и същи престъпник?
9
Минаха няколко дни от момента, когато Турецки пое недоказаното засега убийство на Генадий Арбузов и делото за проклетата банка „Ресурс“, започнато от същия Генка, но така и „увиснало“ поради гибелта на следователя, а към старите догадки вече се трупала десетки нови. И никакъв проблясък.
Той гледаше мъртвото лице на Алла Бережкова, жълто и заострено, толкова малко напомнящо вчерашното, живото. Не искаше да повярва в нелепата смърт, но фактът си беше факт.
Турецки тръгна към стария си познат Пьотър Николаевич Миронов, заместник-началника на следствения арест, за да се запознае с обстоятелствата около смъртта на арестантката и да вземе необходимите документи.
В служебния кабинет, напомнящ затворническа стая, двамата с Миронов запалиха по цигара, размениха няколко думи за нещата от живота. Същевременно Турецки нямаше търпение да научи по-подробно за смъртта на Бережкова.
— Днес сутринта надзирателят я намерил мъртва. Нашият лекар тук определи отравяне с наркотично вещество. Ето заключението. Наистина след аутопсията съдебномедицинският експерт ще се произнесе по причината за смъртта.
— Но откъде е могла да има наркотици?
— Един господ знае! Може би някой се е изхитрил да скрие в пакетите отвън. Затворникът си е жив дявол.
— Нима е употребявала наркотици?
— Според моите данни — не е. Но това е нещо, към което човек може да се пристрасти по всяко време.
— Кога за последен път е получила пратка отвън? — уточни Турецки.
— Вчера е била получена пратка от гражданката Марина Демяновна Суркова.
— Добре, ще разпитам тази Суркова, да я вземат мътните!
— Виждам, че съвсем те е разстроила тази смърт?
— Да, Пьотър Николаевич, тази банка повлече вече толкова трупове! Започвам да се обърквам в нишките и връзките. Най-странното е, че тъкмо започна да разработвам някаква версия, и веднага най-необходимото колелце отпада.
Докато прелистваше документите, които му предостави Миронов, Турецки се замисли. У него се прокрадна подозрението дали пък самият той не е причината за случващото се? Нали последен разпитва Бережкова. Както е отбелязал класикът, „Не ни е съдено да знаем как ще отекне словото ни“. При това тя съвсем видимо изпадна в отчаяние. Дали пък точно то не я е тласнало към самоубийството? Но сега вече е късно — нищо не може да се промени и да се поправи.