— Къде беше? — попита учудено Турецки.
— В джоба на този бандит, крайния отляво.
— Ето че знаем най-сетне откъде са ги изпратили — отбеляза Грязнов. — Както разбираш, Александър Борисович, това е работа на Воронин.
— А може случайно да се е оказало у него? Или някой друг да го е наел?
— Всичко е възможно, но мисля, че бързо ще установим дали Фомин е работел в нощния клуб или не.
— Изобщо връзката е съвсем пряка. Пихтин тайно, по-точно със знанието на Акчурин, снима оргиите в сауната, след това премахват банкера, а информацията излиза наяве в средствата за масова информация. След Савелиев сплашват Пихтин, а след Сорокин решават да го ликвидират. Изпращат килърите. Сигурно не са знаели, че сме взели под охрана семейството — разсъждаваше Турецки.
— За съжаление никой не можеше да предположи толкова мощно нападение — сви рамене Грязнов. — И моите момчета се оказаха на висота. А Пихтин? Видя ли? Такава дреболия — пфу! Не може да се види с просто око, обаче го ликвидирала… Води се истинска война. Няма ред в Русия — продължаваше възмутено Грязнов. — Живеем в страна на охранители, повечето от които носят оръжие.
— Слава, не съм спокоен за момчетата, с които замина Коля — каза Турецки. — Защо не взеха радиостанцията с тях?
— Страхували са се заради този дяволски мерцедес. А там не се оказа никакъв капан. Просто са го изоставили, защото не им трябва. А ние се хванахме. Докато експертът провери всичко — изгубихме толкова скъпоценно време.
Те излязоха от къщата, качиха се във форда на Грязнов и започнаха един по един на смени да се свързват с постовете на ДАИ. За съжаление не чуха нищо утешително.
Ладата зави след волгата в някаква пресечка, изостана малко, а когато волгата отново отмина вдясно, даде газ, но на кръстовището на улиците не забелязаха никого. Бандитите се бяха скрили в един от дворовете. Спецназовците излязоха от колата и бързо тръгнаха покрай оградите. В последния двор неочаквано откриха волгата. А като стигнаха до края на улицата, забелязаха и двете фигури, които вече се скриваха в горичката около селището.
Както Саватеев скоро разбра, по-нататък всичко се оказа въпрос на техника за опитния Лихачов.
Прозвучаха автоматни откоси, след които бандитите залегнаха и започнаха да стрелят.
— Дръжте ги на земята — нареди майорът. — За да не стават и да се отдалечават. Да се стреля над главите им. А аз тръгвам.
— Идвам с теб — обади се Саватеев.
— Ти, старши лейтенант, по-добре ги притискай тук, не им позволявай да пълзят. А аз си знам работата — и като се приведе, отмина нататък.
Един от бандитите стреляше с пистолет. Но не се целеше. Както съобрази Николай, явно се канеше да излезе от опасната зона и да скочи под големите дървета, които бяха съвсем наблизо, почти зад гърба му.
И Саватеев позна: щом оня се накани да скочи, даде дълъг откос и отряза бандита от гората. Чу неистов вик и видя как бандитът се зарови в снега. Николай веднага се метна след него. Но го спря също такъв дълъг откос от страна на втория бандит. Нещо силно го удари и опари в дясното рамо и след миг ръката му изтръпна.
Отначало Саватеев не можеше да разбере защо ръката му не действа, защо изпуска дръжката на автомата. Пъхна лявата си длан под куртката, притисна я до болното място, а когато я извади, видя, че цялата е в кръв. Значи този гад все пак го улучи!…
Но докато разсъждаваше какво се е случило, боят вече приключи. Срещу него вървеше майорът и размахваше спуснатия си автомат.
— Нали ти казах да не се пъхаш! — извика сърдито той, като видя окървавената длан на Николай. — Малявин! — махна с автомата към един от бойците си. — Ела тука, има работа за теб! Сега той ще те превърже. Също и бандита. Как се изхитри да му простреляш и двата крака едновременно? Сега ще се наложи да го влачим с нас. А моят — виж го, лежи си, хубавецът. Нито една драскотина. Добре де, стига приказки, всичко се случва!…
На връщане пътуваха с двете коли. Шофьорът на ладата караше Николай, а спецназовците настаниха бандитите във волгата. Николай изведнъж почувства, че го тресе силно и много му се спи.
А след двайсетина минути на първия пост на ДАИ майорът се свърза с Грязнов и съобщи как стоят нещата тук. След още половин час вертолетът долетя за тях. Преди да ги натоварят, Лихачов написа на едно листче, прикрепено към арматурното табло на ладата, телефона и фамилията си. Но по изражението на шофьора можеше да се прочете, че едва ли ще се възползва някога от тях.