Естествено, Грязнов наруга своя „кадър“ за такава самодейност, но личеше, че е останал доволен от действията на оперативника.
— Жив си и слава богу — кратко резюмира Турецки. — Почивай си, скоро ще бъдем в Москва. Хайде, Слава, да разпитаме хората, за да не ходим излишно в СИЗО.
Грязнов порови из джобовете си, намери тефтера, седна да пише протокол. Турецки го погледна усмихнато, извади от папката си няколко чисти бланки и му ги подаде.
— Как се казвате? — Турецки се обърна към арестуваните.
Младежите казаха: Свешников и Копилов.
— Чия заповед изпълнявахте?
Арестуваните мълчаха.
— Е, какво се е случило? Забравихте ли за кого работите?
— Не можем да съобщим поръчителя — отговори единият, по-възрастният, Копилов.
— А той не ви ли предупреди, че отивате да убивате съвсем невинни хора и за това ще се наложи да отговаряте пред закона? Аз ще ви помогна. Наел ви е началникът на вашата охрана Севрюгин. От името на Воронин — каза Турецки. — Какво ще кажете по въпроса? Хайде, още ли ще мълчите?
— Да — отговори Свешников. — Казаха ни, че Пихтин, който живее на вилата, е нанесъл голяма вреда на фирмата. Заради него фирмата е загубила стотици милиони.
— Заповядаха ви да го убиете, така ли?
— Не, да го доставим на Севрюгин.
— А защо тогава стреляхте?
— Не знаехме, че Пихтин е с охрана.
— Отдавна ли работите при Воронин?
— Аз от година — отговори Копилов.
— Аз от два месеца, след казармата — каза Свешников, като поглеждаше тъжно бинтованите си крака.
— Разбирате ли какво сте направили? Пихтин загина по ваша вина, а да не говорим, че оставихте и от вашите. Само вие двамата се оказахте късметлии.
— Заповядаха ни — унило повтаряше Свешников.
— Ами ако утре ви заповядат да разстреляте родната си майка?
Арестуваните мълчаха.
— Назовете всички участници в операцията поименно, кой командваше, какво беше оръжието, изобщо разказвайте. Възможно е по този начин да си облекчите съдбата.
След завръщането си в Главна прокуратура Турецки веднага тръгна за Меркулов.
— Как мина? — попита го той без предисловие.
— Саватеев е ранен. Откараха го в болницата, има заседнал куршум в рамото — отговори Турецки. — Пихтин е убит. Убити са и осем бандити, двама арестувани. Всичките са охранители на клуб „Парадайз“. Затова сега ще взема заповед за арест на директора на фирмата Воронин и за обиск на офиса и жилището му. Костя, ще разрешиш ли?
— Разбира се. И аз имам за теб невесела информация.
— Нима Воронин е успял да свърши още нещо?
— Не знам какво е успял, но ще трябва да се заемеш и с това. Днес на стълбището в дома си е убит зетят на Савелиев.
— Главният разпространител на информацията, компрометираща висшите държавни чиновници, е премахнат. Най-вероятно за това се е постарал Воронин. Огледът на местопроизшествието дал ли е нещо?
— Нищо, освен няколко гилзи от пистолет ТТ.
— Казваш, днес сутринта?
— Савелиев ми позвъни, съобщи ми. Разбира се, можехме да го предвидим.
— Не е възможно да се постави охрана до всеки. Ето, охранявахме Пихтин и какво?
— Кога смяташ да посетиш Воронин?
— Още сега. Докато няма посетители в клуба. Представяш ли си какво ще стане, ако от глупост започнат да стрелят?
— Не си ли изморен? Ще се справиш ли?
— Ще помоля Слава да помогне. Ще вземе групата по залавяне, къде ще се дянат!
Той влезе в кабинета си, а телефонът моментално зазвъня. Обаждаше се Казански.
— Александър Борисович, при Меркулов ли бяхте? Не ви ли каза да отложите всичко и спешно да се заемете с разследване убийството на зетя на Савелиев?
— Просто ми съобщи. Но ме помоли да не отлагам главната си задача, а, напротив, да я форсирам. А защо така Савелиев изведнъж заобича зет си?
— Кой го знае? Може да е заради дъщеря му.
— Добре, ще погледна материалите и ще възложа на членовете на бригадата да се заемат и с този случай.
48
ОПЕРАТИВНАТА ГРУПА СПРЯ СРЕЩУ КЛУБ „ПАРАДАЙЗ“ и последва Турецки и Грязнов към луксозния вход. Срещу тях излязоха четирима охранители с черни костюми и бели ризи.