Турецки извади заповедта за обиск. Старшият на охраната каза, че трябва да предупреди началството, преди да пусне оперативниците вътре.
— Искате ли едно денонощие за размисъл? — попита ехидно Грязнов и спокойно го отмести настрани. — Момчета, забравяте с кого си имате работа.
Втората проверка се оказа в коридора, от който можеше да се отиде и в сауната, и в дирекцията. Най-сетне третият пост прегради пътя към кабинета на Воронин.
Директорът на клуб „Парадайз“ излезе насреща, усмихна се широко, разтвори ръце, сякаш се опитваше да поеме всички в обятията си, и каза:
— Какви гости! Заповядайте, моля!
Кабинетът му блестеше в стъкло и пластмаса, застлан с идеално чисти килими, да му е жал на човек да стъпва по тях.
Турецки показа на Воронин заповедта за обиск. Собственикът на кабинета беше съвършено спокоен и в отговор предложи на гостите кафе. Но от името на всички Грязнов благодари и отказа.
Грязнов и Турецки се дръпнаха настрани с Воронин, за да не пречат на оперативниците да се заемат с привичната си работа. Директорът на „Парадайз“ сякаш ни най-малко не се трогна, че в кабинета му се разпореждат неканени гости.
Един от оперативниците претършува бюрото и намери удостоверение. Учудено го повъртя в ръцете си и извика Турецки.
— Александър Борисович, интересна находка, погледнете.
Турецки взе в ръка книжката с червени корици и ахна. Най-накрая изрече изумено:
— Воронин, откъде имате това?
— Кое? — попита стопанинът на кабинета, като напразно се опитваше да си спомни каква „книжка“ са намерили в кабинета му.
— Картата на следователя от Московска градска прокуратура Арбузов!
— Не знам — отговори смутено Воронин. — Може някой да ми е подхвърлил това!
— Ето къде водят следите! — каза Турецки вече малко поуспокоен. — Гражданино Воронин, имам заповед за арестуването ви от заместник главния прокурор на Русия. Но преди това трябва да обискираме жилището и вилата ви. Обличайте се.
Важността и надутостта на Воронин моментално изчезнаха. Той погледна стреснато Турецки:
— Защо арест? За какво? Може ли да ми обясните?
— Мога. Вие сте изпратили нападателите при Пихтин, вашите хора са го убили, ранили са двама оперативни работници. Вие сте организатор на това престъпление. Това достатъчно ли е?
— Но защо решихте, че аз съм ги изпратил?
— Това ще ни разкаже началникът на вашата охрана господин Севрюгин. Нашите хора вече заминаха за него. Ще проведем очна ставка и ще си изясните кой кого и къде е изпращал.
— Нищо не разбирам, не разбирам… — бърбореше уплашено Воронин и не можеше да улучи ръкава на палтото си.
— Хайде, приключваме — изкомандва Грязнов. — Главното вече го намерихме.
Оперативниците успяха да претърсят всичко — от бюрото до сейфа. Най-неочаквано компютърът даде интересен материал: картотека с фамилните имена на високопоставени чиновници и депутати от Държавната дума.
— Ваши клиенти ли са? — попита Турецки.
— Нямате право, това е търговска тайна — развика се Воронин.
— Имаме, всичко имаме. Момчета — Турецки се обърна към криминалистите, — който разбира от това нещо, да снеме информацията. Ще се наложи да запечатаме кабинета.
Апартаментът на Воронин беше обзаведен с нови мебели от кремава кожа. Стаите изглеждаха светли и просторни.
— Много шик — рече Грязнов. — Радва сърцето!
— Това е един от апартаментите, които банка „Ресурс“ построи с парите на измамените вложители. Виж какви тавани! Не си и сънувал такива — констатира Турецки.
— Платил съм за него — побърза да се оправдае Воронин.
— Знаем вашите символични плащания, все с чужди пари — изрече тихо Турецки сякаш само на собственика на апартамента, но всички го чуха. — Поканете свидетели и започвайте. Времето ни е скъпо.
Той отиде до библиотеката и започна да разглежда редицата с книги — главно криминални романи. Но имаше и скъпи енциклопедии.
— Воронин, имате ли семейство? — поинтересува се Грязнов.
— Моето семейство е колективът, който ръководя.
— Разбирам. По това си приличаме с вас, но аз съм в по-изгодно положение — подсмихна се Грязнов и се загледа в картината, окачена на стената. — Оригинал или копие?
— Оригинал — мрачно отрони Воронин.
— Искам да я видя по-отблизо — Грязнов свали картината и зад нея се показа малка вратичка в стената. — Какво е това?