Севрюгин се замисли, сякаш си припомняше, след това отговори:
— Мисля, че не.
— А Козлов познавате ли?
— Да. Познавам го.
— Известно ми е, че вашите хора са ограбили дома на Козлов, взели са скъпоценностите от сейфа му, а вместо това са заложили взрив.
— По този повод мога да кажа само, че операцията беше проведена от Воронин. Той знаеше, че Козлов е заминал за Англия и няма да се върне скоро.
— И последното, което виси като камък на вашата шия, Пьотър Николаевич — каза Турецки. Направи пауза, като наблюдаваше Севрюгин. — Това е вчерашното убийство на зетя на заместник-министъра Савелиев.
— Нищо не знам за това — категорично заяви разпитваният.
— Щях да ви повярвам, ако не беше една улика.
Турецки извади от джоба си пейджър с фамилията на Севрюгин — реквизиторите го направиха по образеца, намерен у бандита в дома на Пихтин. Шефът на охраната се опули, погледна надписа и изрече с ужас:
— Не може да бъде! Не е възможно! Никога не го нося с мен!
— Може да сте го пъхнали машинално в джоба си и да сте забравили? Фатална случайност! — каза Турецки.
— Проклятие! — простена Севрюгин и закри лицето си с ръце.
— Хайде, Пьотър Николаевич, давайте по същество. Разказвайте как стана всичко?
— Пак Воронин нареди да ликвидираме зетя. Уж имал информация, която нанася вреда на фирмата. Ние с Антон Прохоров две седмици следихме момчето, а вчера Антон го причака във входа. Нямаше свидетели. Пистолетът беше със заглушител. Това е всичко.
— Да, Севрюгин, зад гърба си имате дълга опашка от престъпления. А знаете ли от какво още се интересува следствието? От имуществото на банка „Ресурс“. Бихте ли ни помогнали да си изясним и този въпрос?
— Че кой съм аз? Вързано куче. Дават ми заплата и не се занимавам с никакви финансови работи.
— Добре, запознайте се с показанията си и подпишете протокола.
Следващият беше Воронин. Господин директорът беше вече успял да усети затворническия уют. И това трябваше да подейства на човек, който по-рано не е имал нищо общо със затворите. Сметката на следователя излезе вярна. Доведоха Воронин на разпит в неугледен вид, небръснат, а от това изглеждаше недоспал и мръсен. Цялата му фигура изразяваше неувереност и едновременно с това напрегнатост.
След необходимите формалности Турецки го попита за това, за което вероятно Воронин беше мислил цялата нощ.
— Николай Фомич, разкажете, ако обичате, как ограбихте вилата на Козлов?
— Много просто. Знаех, че е заминал за Англия. Къщата не се охранява.
— Защо трябваше да поставяте взрив в сейфа? Заради това загина оперативен работник от МУР.
— А как можех да прикрия следите?
— Потвърждавате ли, че фактически сте посегнали на живота на Козлов?
— На никого не съм посягал — отвърна раздразнено Воронин. — Няма защо да ми приписвате разни работи. Загинал оперативник? Ами да не си е пъхал носа там, където не е трябвало. Сега щеше да е жив!
— Назовете хората, участвали в акцията.
— Свешников и Коломнин.
— Знам къде се намира Свешников — каза Турецки. — А къде е сега Коломнин?
— Мисля, че загина там, на вилата — замислено произнесе Воронин. — Как пък — цинично заяви той, — аз премахнах вашите, вие — моите. Значи сме квит.
— Вие премахвате и свидетелите, и участниците в престъпленията — парира Турецки.
— Животът е прекалено стремителен. Не можеш да проследиш всички.
— Тогава кажете, къде изчезнаха хората, които ликвидираха Арбузов?
— Хората идват, работят, а след това намират нещо ново, по-интересно, увличат ги нови перспективи. И се разделят с мен. Къде е моята вина?
— Защо трябваше да убивате Арбузов?
— Ами не е сложно да се разберат мотивите. Но защо решихте, че аз съм виновен за това? Имате ли доказателства?
Турецки изведнъж забеляза, че Воронин е прекалено спокоен, сякаш уверен в безнаказаността си. Това засегна следователя. Той извади от папката протокола с разпита на Севрюгин, отвори го пред Воронин и каза:
— Запознайте се с тези показания и помислете дали си струва да се инатите?
Воронин се зачете в протокола, веждите му се навъсиха, лицето се вкамени, създаваше се впечатление, че се страхува да вдигне очи. Четеше и препрочиташе текста, сякаш търсеше в него спасение и не го намираше.