— Какво ще кажете, Никита Фомич?
— Това е чудовищна клевета!
— Имате ли нужда от очна ставка със Севрюгин? Ще я уредим. Предчувствам, че ще разкрием поне десетина ваши престъпления. И тъй, следователят Арбузов е бил убит, защото Бережкова го е харесала и е започнала да дава показания относно имуществото на банка „Ресурс“?
— Да.
— Аз също се интересувам от това имущество.
— Не знам много по въпроса. Но това, което ми беше известно, вече сте го научили.
— Тогава какъв беше смисълът да убивате Арбузов?
— Първо, изпълнявах в известен смисъл поръчка на високопоставени хора, възползвали се от фалита на банката, и второ, моят клуб също възникна от развала на „Ресурс“.
— И само това? — Турецки присви очи. — Моля да си помислите по следния въпрос. Помагате на следствието и съдът ще го вземе под внимание. Измъквате се от отговора — ние намираме доказателствата. Тогава резултатът ще бъде плачевен за вас.
Воронин помълча, размишлявайки какво още може да разкрие. По всичко личеше, че мъчително се бори със себе си.
— Когато прочетем информацията от компютъра ви, мисля, че всичко ще стане ясно. Вие премълчавате за парите, вложени в чуждестранни банки. Иска ви се да ги оставите за черни дни. Но тези пари са крадени, трябва да се върнат на собствениците им. И ако помогнете да ги върнем, мисля, че съдът ще вземе под внимание вашата добра воля.
— Предлагате днес да ви дам всичко? Ще конфискувате имуществото ми, ще минете като валяк през живота ми и с какво ще остана аз тогава?
— Предлагате ми сделка, така ли?
— Добре, готов съм да ви обясня ситуацията с моето имущество и паричните влогове. Нищо не съм откраднал, клубът получаваше парите от банката за услуги. Работил съм честно — произнесе Воронин и се запъна.
— Честно сте убивали. Това е напълно достатъчно за най-тежката присъда. Още повече че имаме работа с организирана престъпност. Разбирате ли това?
— Да, да… — рече объркано Воронин. — Прав сте. Така се стекоха обстоятелствата. Имам пари в чужбина. Всичко ще напиша, ще посоча сметките и имената на банките. Уверен съм, че такива средства има у Козлов и Севрюгин.
— Отлично — одобри Турецки. — Искам да ви напомня, че на вашата съвест тежи и убийството на зетя на Савелиев. А за това трябва доста да се потрудите, за да може някак да отработите греховете си не с обикновено покаяние, а с напълно конкретни признания и предаване на имуществото, придобито по престъпен начин. Ето ви чиста хартия и писалка.
Арестуваният започна да пише, от време на време спираше, припомняше си нещо. Челото му се покри с пот, кожата на лицето му стана на червени петна.
Турецки пробяга с поглед текста и подсвирна учудено:
— Сингапурският филиал на американската Таунбанк? Бива си ги! Интересно как ще успеем да върнем тези пари?
Турецки позвъни на Наталия Геранина, за да научи как е съпругът й.
— Зле е, Александър Борисович. Андрей няма никакво подобрение, кризата продължава. Появи се нов проблем. Току-що ми позвъни някакъв мъж, крещеше, искаше някакви пари и ме заплашваше, че ще убие Андрей.
— Наталия Максимовна, не се вълнувайте, моля ви. Аз ще се консултирам с колегите и ще решим какво да правим. Кой може да е бил човекът?
— Гласът беше плътен и гърлен. Но говореше чисто на руски.
— Това вече е интересно. Наталия Максимовна, ще възразите ли, ако малко по-късно се отбия при вас?
— Щом трябва, елате.
Турецки веднага звънна на Грязнов:
— Кавказците пак се появиха. Заплашвали са Наталия Геранина. Да наминем у тях?
— Ами счетоводителя от Северна банка?
— Не знам. Хайде ела ме вземи, по път ще прескочим и до банката.
Секретарката на председателя на Северна банка Татяна посрещна без никакъв интерес вече познатите й Турецки и Грязнов.
— Дойдохме да разберем какво става с вашия главен счетоводител — каза Турецки.
— Ами никой не знае.
— Никой ли не го е виждал, откакто замина с кавказците?
— Идва жена му и каза, че сама се заема с работата.
— С коя работа? С банковото счетоводство ли? — попита Грязнов.
— Не, със спасяването на мъжа си. На началството му е все тая.
— Някой от ръководството да е тук в момента?
— Заместникът на Геранин, Дмитрий Леонидович Спиридонов. Заповядайте, влезте, първата врата вляво по коридора.